Когато започвах с този бизнес открих много неща, които са съществени, като например да изберете правилната нисша, да си направите точен план, какво точно искате да постигнете и още доста фактори, някой от които ще спомена в тази статия, други които ще разберете сами при първите ви няколко опита да продадете уеб сайт.

Ето и някой от основните фактори, които ще вдигнат цената на вашия уеб проект:

RSS абонати / Newsletter абонати

Това би трябвало да бъде вашата цел номер 1. Един от най-важните критерии по които се оценява цената на един уеб сайт.  Наскоро чух за уеб сайт с едва 400 RSS абонта, които беше на 1 година и беше продаден за 9000$. Звучи много добре нали? Представете си ако може да докарате 500-1000 RSS абоната, също така и колкото се може повече Newsletter абонати, колко ще струва вашия уеб сайт. По прости математически сметки ако имате 2000 абоната, цената ще скочи почти двойно, което прави 18 000$, което на практира е един солиден доход особено за страна като България. Има доста начини да постигнете 500+ абоната за 1 месец, но разбира се говорим в нисша на английски език. Просто бъдете креативни и със сигурност ще имате успех.

Трафик

Трафикът към вашия уеб сайт също е важен критерий за да го продадете на добра цена. Тук на помощ идват социалните мрежи. Те могат да ви донесат МНОГО трафик, стига статиите, които пишете да са качествени и интересни. Не забравяйте да пишете свои статии, а не само да преразказвате такива, защото тогава успехът ви ще бъде значително по-малък. Съсредоточете се на популярна нисша, а не върху нещо твърдо конкретно, защото например нисшата Клюки може да ви донесе милиони посещения, до като нисшата моторни двигатели на косачки може да ви донесе да речем 500-1000 човека максимум и си достигате тавана. Естествено ако можете да направите всички тях редовни читатели, защо не? Важно е да си направите предварителен анализ и добра оценка на нисшата, която сте избрали.

Премиум тема, лого и красив уеб дизайн

Много е важно да имате уникален уеб дизайн, по този начин ще заковете вниманието на хората. Не вземайте пример от този блог, който има една безплатна тема, която се използва на много места. Старайте се или да си купите платена тема, която е много красива или да си създадете сам такава. Все пак всеки харесва уникалните неща нали така?

Другото важно нещо е да речем ако си купите премиум тема да направите промени по нея. Сменете хедъра, направете го по-добър, ако не можете сами, то доверете се на някой freelancer уеб дизайнер, който ще ви помогне с начинанието и ще ви таксува според бюджета ви. Старайте се да бъдете различни, да налагате различна визия, различна гледна точка в статиите ви и въобще във всяко едно отношение.

Не забравяйте и логото. Всяка една успешна марка има свое лого, дори и неуспешните също имат Така, че не подценявайте силата на логото. Постарайте се да имате красиви и най-вече запомнящо се лого, което ще остане в съзнанието на читателите и като цяло посетителите на вашия уеб сайт.

Приходи

За да продадете вашият уеб сайт на добра цена, въпреки споменатите горе 3 критерия, трябва и все пак да има някакви приходи. Идеи за приходи със сигурност има много. Най-популярната от тях е Google Adsense. Слагате тематични реклами и потребителите кликат на тях ако им се сторят интересни. Това не е метод, който е открит вчера, а е доказан и работи. Дори има много уеб сайтове, които разчитат главно на това, да не кажа и единствено на него.

Друг популярен метод е да продавате директно реклама на вашия уеб сайт. Стига да имате рекламодатели, но спокойно, рекламодатели винаги ще се намерят. Това като цяло е по-добрия вариант от предишния, защото със сигурност ще имате стабилен доход. Не се целете в големите суми, ако сайта ви прави 20-30$ на месец, то той ще е достатъчно ценен за куповачите, защото има много инвеститори, които целят точно това, да вземат един прохождащ сайт и след това да го развият.

Това са основните насоки, които мога да ви дам. Надявам се че са ви били полезни и сте научили нещо ново. Но не забравяйте, от всичко най-важно е да сте постоянни и да вярвате в идеята ви, иначе няма как да стане. Просто не се отказвайте и продължавайте напред смело!

No related posts.

Игриво заглавие винаги е от полза, да, но не е единствената „стръв”. Ако дадено заглавие е достатъчно голямо и кратко може би е достатъчно да бъде възприето само за няколко секунди и да ме накара да се зачета повече, но доста често, ума ми не приема нищо от него. Илюстрацията може да постигне това, което заглавието не може.

Изображенията се запаметяват в съзнанието много по-бързо, отколкото което и да било изречение. За вас това означава, че трябва да използвате грабващи окото изображения.

Не мога да ви дам пример с изображение, което винаги ще е от полза, просто защото такова не съществува. Всеки продукт има различен стил и дизайн, които пасват най-добре и грабват вниманието.

Има някои несполуки, с които трябва да внимавате. Избягвате. Можете само да имате вложено определено
значение в изображението, свързано с продукта ви, но да не сте наясно за други възможности, които може да ви може да ви навредят повече, отколкото биха помогнали. Убедете се, че сте направили правилното проучване за каквато снимка искате да сложите преди да го направите, за да избегнее тези възможни неприятности.

Друг фактор е изразимо фирменото ви лого в картинката. Доста често компания би похарчила толкова енергия, колкото е необходима, за да създаде уникално, грабващо окото изображение и след това го забиват в някой ъгъл на рекламата. Би могло да ми грабне вниманието, но това не значи, че ще разбера каква точно компания ми предлага какъв продукт.

Виждал съм доста малко реклами с интересни изображения. След като ги попрегледам осъзнавам, че не мога да преценя нито за каква компания става въпрос, нито за проодукта, който предлагат, просто защото е прекарано твърде много време, за да се създаде нещо интересно, но без всъщност да е свързано с компанията.

Изображението е само за грабване на внимание. Една реклама се нуждае от нещо повече от само едно изображение, за да убеди отсрещния.

Като се има предвид колко малко време се отнема на която и да е дадена реклама, ако искате хората да я гледат наистина, трябва да я направите цветна, както и атрактивна. Бъдете сигурни, че правите нещо повече от Грабнете шанса и направете нещо, което хората биха запомнили за дни напред, заедно с името на компанията ви.

No related posts.

Кодирането е наука за защита на данните от неоторизиран достъп. Кодирането е и метод за преобразуване на информацията чрез прилагане на алгоритъм така, че да няма нищо общо с оригинала и никой друг да не може да го прочете. Но алгоритмите за кодиране трябва да осигуряват възможността за извличане на необходимата оригинална информация.
Обект на настоящият реферат е изследването на външно (Риид-Соломон) кодиране при пренасяне на цифрова информация. Целта на външното кодиране е безпогрешното предаване на информацията в канала за връзка. Алгоритмите за откриване и коригиране на грешките изискват добавянето на специални служебни символи, които увеличават общия обем на пренасяната в канала за връзка информация.
В реферата е разгледан подробно и описан блоков (Reed Solomon) код. Разработен е и пример за симулация на базата на програмния продукт MATLAB.

I. Кодиране на канала

1. 1. Основни сведения
Целта на кодирането на канала е, да се осигури квазибезпогрешно приемане на цифровата информация, което означава не повече от една грешка в течение на един час приемане. Тази задача се решава с избор на съответни средства за защита от грешки. При кодиране на канала се формира цифрова поредица, която се подава на модулатора, който е съгласуван с параметрите на канала за пренос – наземен, спътников или кабелна разпределителна мрежа, за да се пренесе цифровият сигнал с максимална възможна скорост при минимален брой грешки. Наред с изискването за минимален брой на допуснатите грешки при предаване, канала за връзка е със зададени параметри – широчина на честотната лента, шумови, предавателни характеристики и др.
Процесът на канално кодиране се състой от следните стъпки, а те са [2]:
равномерно разпределение на енергията на сигнала;
външно кодиране за защита от грешки;
разместване на битовете в рамката;
вътрешно кодиране за защита от грешки;
формиране на основната лента на сигнала.
Кодирането на канала се предхожда от формирането на мултиплексния сигнал, показано на фиг.1.1:

Фиг. 1.1. Формиране на мултиплексния сигнал и кодиране на канала

Цифровият сигнал след кодирането на източника се подава на мултиплексор. Задачата на мултиплексора е да се комбинират цифровите потоци на няколко цифрови телевизионни програми (видеосигнала с един или няколко звукови съпроводи) на радиопрограмите и на други допълнителни цифрови информации. След кодирането на източника цифровият поток на телевизионната програма така се редуцира, че става възможно в съществуващите телевизионни канали едновременно да се предават по няколко програми.
След мултиплексора, скоростта на цифровия поток става равна на сумата от скоростите на цифровите потоци на отделните телевизионни програми.
Предаването на цифровите поредици става по такъв начин, че в демултиплексора в приемната страна да се отделят цифровите потоци на отделните телевизионни програми.
В системите за предаване на цифрова информация бит-последователността е организирана в рамки фиг.1.2 [2]:

Фиг. 1.2. Структура на рамката след кодиращо устройство
В системите за предаване на цифрова информация бит-последователността е организирана в рамки (Frame – фиг.1.2) – съвкупност от последователни битове, започващи с бит (битове) за синхронизация, наричан(и) флаг или заглавие (Header) и следвани от информационно поле, което съдържа полезната информация и допълнителна информация, необходима за откриването и коригирането на грешки. Във флага се предава информация за синхронизиране на рамките, за управление, идентификация и кодиране, както и за други системни функции. Битовете във флага (заглавието) се наричат още служебни битове (overhead bits). Те практически служат за управление на комуникационния процес и не достигат до крайния потребител.
Основната функция на кодирането на канала е добавянето на допълнителна информация за защита от грешки. В резултат на това скоростта на цифровия поток след кодирането на канала се увеличава, което е в основата на Интернет.

1.2. Защита от грешки

При приемането и декодирането на цифровия сигнал съществува вероятност за възникването на грешка в отделни битове или в група от битове. Всяка грешка изкривява приетото съобщение, а при по-голям брой грешки приетата информация става неизползваема. Вероятността за грешка се увеличава с намаляване на отношението сигнал/шум на входа на приемното устройство.
Съществуват много фактори, които могат да доведат до грешки при декодирането на цифровия сигнал. Обикновено грешките се предизвикват от съвкупност от фактори.
За намаляване вероятността за цифрова грешка в цифровия сигнал се въвежда защита от грешки с използването на съответни алгоритми. На защита от грешки се подлага формирания от мултиплексора цифров поток на полезна информация. Защитата от грешки означава откриването на грешките в цифровия поток след приемането им и отстраняването на откритите грешки [2].
За намаляване вероятността за цифрова грешка в цифровия сигнал се въвежда защита от грешки с използването на съответни алгоритми. На защита от грешки се подлага формирания от мултиплексора цифров поток на полезна информация. Защитата от грешки означава откриването на грешките в цифровия поток след приемането им и отстраняването на откритите грешки.
Защитата от грешки става с добавянето на допълнителни битове към информационните битове, т.е. с добавянето на излишък към полезната информация, който позволява в приемното устройство да се открият и коригират грешно приетите битове. Целта на оптималната защита от грешки е с минимално добавени допълнителни битове да се получи максимална защита. Какво мисли нашия уеб дизайнер и програмист по този въпрос? Защитата от грешки при цифровото телевизионно разпръскване е два вида:
- външна защита;
- вътршна защита.
Външната защита се прилага към цифровия сигнал непосредствено след мултплексора, а вътрешната – преди модулацията (фиг.1.3).
Фиг. 1.3. Външна и вътрешна защита от грешки
Външната и вътрешната защита трябва взаимно да са съгласувани и да се допълват. В приемната страна има съответно декодери за външна и вътрешна защита, които възтановяват сигнала от мултиплексора [2].

Фиг. 1.4. Видове грешки при приемане на цифрова поредица
Грешката при приемането на дадена цифрова поредица може да е:

• бит-грешка (Bit Error) – неверно приемане на един двуичен елемент – това всъщност е единична грешка;
• пакетна грешка¬ (Burst Error) – в блок с дължина n бита има тогава, когато най-малко първият и последният бит в блока са приети погрешно, а битовете между тях може да са приети вярно;
• символна грешка (Symbol Error) – има тогава, когато даден символ един или няколко бита са приети погрешно. По този начин и самият символ е приет погрешно. В грешно приетият символ може да има бит – грешка и/или пакетна грешка.

Трите вида грешки са пояснени на фиг.1.4. Дължината на символа в примера е приета k=6 бита.
Целта на всяко кодиране за защита от грешки е откриването и ко-ригирането на определен вид грешка. Първата стъпка в откриването на грешката е определянето на грешно приет блок в цифровата поредица, а следващата стъпка трябва да е определяне на грешния бит в блока и изправянето му.
За защита от грешки съществуват два основни метода:

• блоково кодиране (Block coding);
• дървовидно кодиране (Convolution coding).

При блоково кодиране цифровият поток се разпределя на блокове с фиксирана дължина, като в граничния случай дължината на блока може да е един бит. В този случай се говори за бинарен код. В общия случай блокът се състои от m бита и се говори за символен код. При кодирането към всеки блок от m информационни бита се добавят k бита за защита от грешки, които създават излишък и служат за откриване и коригиране на грешките при приемането на информационни битове. По този начин дължината на блока става (фиг.1.5 ) n (m k) бита.
Фиг. 1.5. Блоково кодиране
В системите за DVB се използва блоковият код на Reed Solomon, означаван често като RS – код. Този код е цикличен и подходящ за коригиране на пакетни грешки. Той се използва и в системите за оптичен запис на видео, звук и данни върху компакт-дискове, при записването на цифрова информация върху хард-дисковете в персоналните компютри, при предаване на данни чрез модеми и т.н.
Конволюционният (нагъващият) код (Convolution code) не е блоков код и съответно информационните и допълнителните битове за защита от грешки не са разделени едни от други, а обратното – информационните битове се вмъкват между битовете на конволюционния код. Понятието конволюция (Convolution – „нагъване”) произхожда от математиката и означава формирането на продукти от две функции, които са взаимно свързани. При последователността от числа Ai в последователност от числа Bi , при която числата Bi се получават като линейна комбинация от числата Ai.
В цифровите системи последователността А е входният цифров поток, а изходният „нагънат” цифров поток B се формира чрез функционалната организация на кодиращото устройство.
1.3. Разпределение на енергията в предавателния канал – скремблиране.
Разпределението на енергията не е процес на корекция на грешки, а е процедура с която се постига равномерно разпределение на енергията в радиочестотния канал.
Транспортните пакети са с дължина от по 188 байта, като първият байт е синхонизиращ и има стойност 01000111, а старшият бит се предава първи. При дълга последователност от нули и единици в цифровия поток се получава неравномерно разпределение на енергията в радиоканала. За да се избегне това се извършва разпределение на нулите и единиците чрез шифроване на цифровия поток с помощта на псевдослучайна двоична последователност, която се генерира с полином 1+х14+ х15.
Генераторът се рестартира след всеки осем транспортни пакета като неговия регистър се зарежда с комбинацията 100101010000000. За да се определи в приемника рестартирането, синхронизиращият байт на първия пакет е инвертиран, а седемте други байта в пакетите остават непроменени. Устройството за разпределение на енергията остава активно и при отсъствие на сигнал или когато на неговия вход е подаден цифров поток различен от стандарта MPEG-2.
1.4. Външно кодиране (RS – кодиране)
В цифровата телевизия за външно кодиране се използва кодирането на Риид-Соломон (RS кодиране). Това кодиране е известно още и като външно кодиране, защото се явява първият защитен слой за коригиране на грешки.
Кодовете на Риид-Соломон (RS кодове), са недвоични циклични блокови кодове, с кодови символи от полето на Галой (GF). Те са открити през 1960 г. от Ирвинг Риид и Густав Соломон, при съвместната им работа в лаборатория МИТ.
След десетилетия след тяхното откриване, RS кодовете са навлезли в различни приложения, в цифровите комуникации и запомнящите устройства. Риид-Соломон кодове се използват за коригиране на грешки в много системи, включително:

• Запомнящи устройства (магнитна лента, Compact Disk, DVD, баркодове, и т.н.);
• Безжични или мобилни комуникации (клетъчни телефони, микровълнови предаватели и т.н.);
• Сателитни комуникации;
• Цифрова телевизия / DVB;
• Високо-скоростни модеми, като например ADSL, хDSL и т.н.

Типична система на Риид-Соломон код е показана на фиг.1.6:

Фиг. 1.6. Схема на Риид-Соломон кодиране
Риид-Соломон кодерът взема блок от цифрови данни и добавя допълнителни „излишни” битове. Грешки настъпват по време на предаване или съхранение поради много на брой причини (например шумове или смущения, надраскване на CD и т.н.). Риид-Соломон декодерът обработва всеки блок, открива коригираните грешки и възстановява първоначалните данни. Броят и типът на грешките, които могат да бъдат коригирани, зависи от характеристиките на Риид- Соломон кода.
С RS кодирането могат да бъдат коригирани до 8 грешни байта в един пакет. Над 8 грешни байта той се инициализира като грешен и некоригируем. Излишъкът от информация, въведена от RS кода е около 8%, като честотата на грешката достига от 10-4 ÷ 10-11.
Риид-Соломон кодирането се характеризира с три параметъра n, k и t, които определят размера на блоковете. Отделните параметри имат следните значения:
 n – размер на блока в символи след кодирането;
 k – размер на блока в символи преди кодирането;
 t – брой на коригируемите символи.
При DVB системите размерите на транспортния пакет са , (RS 204, 188), и рандеманът на кода е с минимално Хемингово разстояние байта, при което се определя броя на коригираните грешни байтове в блок .
Кодовете на RS са недвоични циклични кодове с последователност от m-битови символи, където m е случайно положително цяло число със стойност, по-голяма от 2. RS (n, k) кодовете от m-битовите символи се отнасят за всички n и k, за които се отнася зависисмостта [3]:
(1.1)
където: k е поредното числото в кодирания блок и n е цялото число на символи за код в кодирания блок. Най-общоприетият RS (n, k) кодиране е:
(1.2)
където: t е поправящата грешка символ на кода и е числото на символи за равенство. Разширението на RS код може да бъде изграден с или , но не и в бъдеще.
Риид-Соломон кодът постига най-голямото възможно минимално разстояние за разлика от останалите линейни кодове от входа до изхода на кодера. За недвоичните кодове разстоянието между двете среди е дефинирано (аналогично на Хеминговото разстояние) като числото от символи, където последователностите се различават. За Риид-Соломоновото кодиране минимално разстояние се дава със следната зависимост:
(1.3)
Кодът е способен да поправя каквато и да е комбинация на t или по-малко грешки, където t може да бъде изразено като:
(1.4)
Уравнение (1.4) илюстрира, че RS кодовете поправят грешните символи на t и не изисква никакви допълнителни символи за повече от 2t равенството. За всяка грешка се използва един излишен символ, за да се намери грешката и един друг излишен символ, за да се намери правилната стойност на грешката. Способността ρ за заличаване на грешките с тези кодове е:
(1.5)
Способност за едновременна поправка на грешките и поправка на заличаване на грешките може да бъде изразено както следва:
(1.6)
където; е числото показващо грешните символи в образците, които могат да бъдат коригирани, а е числото за заличаване на символните образци, които също могат да бъдат коригирани. Преимуществото на недвоичните кодове към Риид-Соломон кодирането може да се види в следващото сравнение. Ако двоичен файл (n, k) = (7, 3) е кода, цялото n – пространството съдържа , от които (или от n) от кодираната среда. Недвоичните кодове (n, k) = (7, 3) е код, където всеки символ е съставен от бита, n – пространството възлиза на , от който (или от n) от кодираната среда. При символите от недвоичен характер, всеки символ е изграден от m битове, само малка част, т.е. от големите номера прави изключение. С увеличаване на стойността на m, стойността на тази част намалява. Важен момент е, когато малка част от n – пространството в използваната кодова част е създаването на голяма по стойност .
Както се вижда, RS кодовете имат забележителни свойства, т.е. те са способни да поправят каквито и да е грешки в последовател-ността. Тези кодове могат да бъдат използвани и за да се създаде даден излишък. Сложността на реализация на висока скорост нараства с излишъка. По този начин, най-привлекателните RS кодове имат висок код степени (слаб излишък). Под действие на смущаващи фактори в канала за връзка в RS-¬кода възникват грешки в символите. Грешките могат да бъдат в един бит на символ, или няколко бита в символ или целият символ да е грешно приет. В най-лошия случай RS-кодът може да коригира бит-грешки в 8 символа, а в най-добрия случай ¬8х8=64 бит-грешки в 8 символа (8 символни грешки). Структурата на RS-кода и алгоритмите за декодирането му позволяват откриването и коригирането както на грешно приети битове, така и на изтрити битове. Освен това RS-декодера получава информация и от демодулатора на цифровия радиосигнал по отделен канал за не надеждно демодулиране на конкретни символи – така наречените изтрити символи. Максимал-ният брой на коригираните изтривания е . Следователно общият брой на грешките и изтриванията, които могат да се коригират от RS-кода е .
Риид-Соломон кодовете са подчинени на BCH кодовете и представляват линеен блок кодове. На фиг.1.7 показва типична Риид-Соломон кодова дума (тя е известна като Системен код, защото данните в ляво са непроменени и еднаквостта на символите е приложена):

Фиг. 1.7. Риид-Соломон кодова дума

На фиг.1.8а е показана MPEG-2 рамката на транспортния поток преди RS кодирането – нейната продължителност е 188 байта (4 байта за флаг, от които един за синхронизация на рамката и 184 информационни байта). След RS кодирането към пакета се добававят 16 допълнителни байта за проверка на четност и съответно продължителността на пакета става 204 байта (фиг.1.8б).

1.5. Риид-Соломон декодиране
Кодираното съобщение в систематична форма, използващ (7, 3) RS код, определя полинома на кодовата дума, описан чрез уравнение (1.7).

(1.7)
Ако по време на предаване на тази кодова дума става, така че два символа са получени по погрешка, то тогава образецът за грешка , може да бъде описан в форма на полином, както следва:
(1.8)
С други думи едно равенство от символи е било сгрешено с 1 бит грешка и един символ са били развалени с 3-битова грешка. Приетата сгрешена кодова дума на полинома , е представена от сумата от предадени кодови думи на полинома и полинома на образеца на грешката, както следва:
(1.9)
Ако се замести уравнение (1.7) и от уравнение (1.8) в (1.9), то за , се получава:

(1.10)
В този пример, има две местоположения на грешката и две стойности на грешката от четири неизвестни. Тъй като има четири неизвестни в този пример трябва да има и четири уравнения, необходими за тяхното решение.

1.6. Разпределение на грешките във времето (Спирално преподреждане на Forney)

Целта на тази стъпка е да се увеличи ефективността от кодирането Риид-Соломон чрез разпределение върху един по-дълъг период от време на пакетите от грешки, въведени от канала, които в противен случай биха надхвърлили коригиращия капацитет на RS кодирането (осем байта за пакет).
L е дължината на пакета, който трябва да се защити и I е броят на разклоненията в преразпределящото и възобновяващото устройства, наречени дълбочина на преподреждането (interleaving depth). Устройството за преразпределяне (в предаващата страна) се състои от превключваема банка от 12 FIFO буфери (индекси j от 0 до 11) с дължина М х j (където М=L/I=204/12=17) и устройство за възстановяване на преподреждането (на приемащата страна), което се състои от същата превключваема банка, но от FIFO буфери с дължина М х (11-j). Следователно, 12 последователни байта с индекси j от 0 до 11 ще преминат през разклонението на съответстващия индекс и всеки байт ще закъснее във времето в зависимост от своя индекс с 0, 17, 34, … 187 позиции (една позиция е равна на периода на един байт).
В приемника се извършва същият процес и байт, който е закъснял във времето с j x 17 позиции в предавателя, тук ще закъснее с (11- j) x 17 позиции. Следователно, всички байтове от пакета ще закъснеят еднакво във времето на (j + 11 + j) x 17=11 x 17=187 позиции и първоначалният ред на тези байтове ще бъде възобновен. Ако във физическия канал се появи група от грешки и те засегнат следващи един след друг байтове, възстановяващото устройство ще ги разпредели във времето върху повече последователни пакети, което ще подобри ефективността на RS кодирането и в повечето случаи ще позволи тяхното пълно коригиране. Синхронизационният байт винаги следва разклонението по индекс j=0.
До този момент процесът на прогресивна корекция на грешки, беше еднакъв за всички радиочестотни предавателни среди, предвидени с стандарта DVB (сателит, кабел, наземна телевизия). Ако ще се използва кабелно разпространение на програмите, единствената оставаща стъпка преди филтрирането и модулацията е преобразуването на серийния поток от данни в два сигнала I и Q от по 3 бита всеки, които ще представят символи от по 6 бита. Тази чисто логическа операция, се нарича съставяне на план на символите.
За сателитни и наземни предавания кодирането на канала изисква една допълнителна стъпка, която цели да коригира в максимална степен случайните грешки, дължащи се на по-лошото съотношение сигнал/шум. Тази стъпка наречена спирално кодиране, е допълнително добавена корекция на грешките към тези, осъществени чрез спиралното преподреждане на Forney и Reed-Solomon кодирането.
Целта е да се осигури на изхода на демодулатора на QPSK ниво на допустимите грешки от порядъка на и на входа на Reed-Solomon декодера, което в крайна сметка ще гарантира един квази чист от грешки канал (BER след RS декодиране от порядъка на до ).

No related posts.

Новите информационни и комуникационни технологии намират все по-широко приложение в съвременния живот. Наблюдава се тенденция за глобална цифровизация на всички медийни дейности, тотална автоматизация на интелектуалния човешки труд и изграждане на единна световна комуникационна интегрирана система за предаване, приемане, контрол и обработка на информацията.
Все повече сфери от обществения живот прибягват до услугите на новите информационни технологии. Това се обуславя от факта, че тяхната ефективност нараства в геометрична прогресия в зависимост от размаха на приложението им. Себестойността на цифровите комуникационни услуги е многократно по-ниска в сравнение с доскоро конвенционалните средства за това. Използването на компютърни мрежи от всякакъв клас доведе до интегриране на електронните услуги и направи лесен и евтин достъпът до отдалечени информационни масиви и изчислителни ресурси. Стана традиционно, сложни системи от всякакъв род да бъдат управлявани и контролирани по метода на отдалечения електронен достъп.
Разрастването на мрежовите компютърни структури позволи обединението и интеграцията им към стандартите на световната мрежа Интернет. Понятието информация придоби жизнено важно значение за нуждите на качественото и ефективно управление.
Следователно експресното и точно предаване на информация е необходимо условие за успешното функциониране на всяка система – производствена, управленска, информационна, комуникационна, транспортна и пр. За да се осъществи това изискване водещите разработчици на комуникационно оборудване и технологичен софтуер се спират на все по-авангардни решения, позволяващи достъп до високотехнологични и същевременно евтини средства за обработка на информация.
Понятия за Intranet
Мрежата Intranet се използва за обмен на данни между вътрешните терминали на една компания или групова организация. Налице са много ползи за отделния бизнес използващ тази мрежа:

• Хората свикват с тази подход за съвместна работа, в групата или в компанията, както и извън тях;
• Компанията/групата и нейните хора имат достъп до широката и бързо развиващата се серия от продукти, приложения и сервизни услуги благодарение на световно приетите методи на Internet, както и до многото атрактивни цени, които са резултат от силната конкуренция сред производителите;
• Служителите и работата могат да станат по-гъвкави и мобилни, тъй като Intranet премахва географските и времевите бариери между тях;
• Intranet е вътрешна Web-мрежа с определена степен на сигурност;
• Intranet използва същите технологии както Internet WWW, същите протоколи за комуникация, браузъри и стандарти;
• Intranet използва езика HTML за публикуване на информацията, посредством сайтове създадени от уеб дизайнер и програмисти.

Но има и редица затруднения, които възникват в процеса на работа, като например някои от достъпите до системната информация са ограничени.

Средства и компоненти на Intranet мрежи
Основните средства на Intranet мрежите са:

• TCP/IP връзка;
• Web услуги: HTTP, FTP, TELNET, E-MAIL др.;
• HTML инструменти:

1. HTML редактор: такъв като FrontPage, Netscape Gold, HotDog и др.
2. HTML платформа: такава като ANT-HTML, Easy Help/Web и др.
3. HTML транслатор: такъв като BiTex, DEC write, Frame Maker и др.

• Браузъри: такива като Netscape Navigator, Microsoft Internet Explorer, Hot Java и др.

Компонентите на Intranet мрежите са:

• Мрежова инфраструктура – такава като LAN (Local Area Network) с протоколи за комуникация (такива като TCP/IP);
• Web сървър – мястото, където са разположени всички Web страници и благодарение на него са възможни услугите FTP, Telnet, HTTP и др;
• Компютри свързани към LAN с необходим софтуер за управление на системата.

1. Ред за проектиране на Intranet – мрежово решение
Когато дадена фирма си е поставила за цел да доминира на пазарът на корпоративните конгломерати или пазарът на малките домашни потребители, то фирмата се стреми да привлече по-богати и по-богати клиенти за да реализира максимални печалби. Всекидневно повечето клиенти поглеждат към Web за нови източници на доходи и все повече бизнесмени обръщат внимание на техните Web места, за да задоволят по пълно маниерите на своите клиенти. За да останат конкурентно-способни и да запазят местото, което са си извоювали, техните организации се нуждаят от технологична преднина пред своите конкуренти. Intranet е едно разумно решение в тази насока. Докато Intranet страниците може да имат връзка към Internet, то обратното не винаги е валидно тъй като Intranet не е достъпен за широката публика. Тази мрежа използва същите протоколи за комуникации и хипервръзки както Web и така доставя стандартен начин за вътрешно разпространение на информацията дори и до отдалечени бизнес места. Много бизнесмени намират, че това съответствие е само символично, и че еднообразието на бутоните и връзките е само за придържане към стандартната навигация в Internet, което улеснява потребителите при боравене с наличния интерфейс. Докато Intranet може да не е много привлекателен с много сложни графики, то всяка нова страница в тази мрежа има изцяло завършен вид, който е изграден от приложно меню, връзки или надписи, които изглеждат по същия начин както в Web. В нея всеки служител има определен достъпа до точно определени данни, от които той се нуждае, и това се определя и контролира на доверие от самия него или от специална група. При вътрешнофирмен Intranet и в случаите, когато отделни фирми обединяват своите мрежи трябва да се осъществи внимателно съгласуване и планиране на адресната структура, за постигане на оптимален резултат. При конфигуриране на IP-адреси се прави често грешката основната информация да се копира върху устройства от еднакъв тип без непосредствена промяна на IP-адресите. За изграждане на локални и регионални Intranet-връзки (LAN, WAN) съществуват две алтернативи, а именно:
1. Използване на Gateway и на частно поле за адресация;
2. Свързване на адресни блокове в една маска.a
Първи вариант: За всеки IP-клас е запазено специално Intranet-поле, което може свободно да се дефинира за вътрешни мрежи. Тези адресни полета не се предоставят свободно и никога не се свързват директно с Intranet. Intranet-адресното поле включва адрес клас А (10.х.х.х), 16 последователни адреси клас В (172.16.х.х) и 256 последователни адреси клас С (192.168.0.х – 192.168.255.х). Ако е необходимо една от станциите да получи достъп до външния Internet, това се осъществява посредством приложни Gateway по техните IP-адреси. a
Втори вариант: За големи Intranet адресни структури има по-малко практическо значение. Свързването на отделни LAN към различни пунктове се осъществява поради причини за сигурност по правило с помота на рутери. От една страна мрежовото адресно поле е ограничено и всяка организация получава един или няколко мрежови ID , а от друга – рутирането при всяко адресиране на мрежовия възел (станция) трябва да се осъществи дългосрочно по сложна таблица за рутиране.
Практически се обслужва Subnet-маскирането, за което отговаря администратора на мрежата. Създаването на Subnet подобрява контрола на адресното поле чрез локално разделяне на голямата мрежа на множество по-малки подмрежи така, че при един или няколко мрежови номера да се въведе рутер.
Subnet -маската представлява 32-битово число, което се присвоява заедно с IP- адреса. Поставените отляво надясно единици в Subnet-маската характеризират Subnet-частта на номера на маскираното с нули Host-адресно поле. Стандартните маски на всеки IP-клас са: 255.0.0.0 (клас А), 255.255.0.0 (клас В) и 255.255.255.0 (клас С).
На Фиг.1 е показано включването и примерът (131.70.1.90) изясняващ принципа на Subnet-маскирането, по който адресните полета се превръщат в логически модули (напр. Intranet област).
Subnet-маскирането е използван метод в Internet за ограничаване на адресните полета на отделните провайдери и за осигуряване ефективна Internet-връзка. Освен стандартните се дефинират и индивидуални Subnet-маски. Маската се запълва по принцип отляво

Фиг.1
Планирането на Intranet не бива да се изчерпва с инсталирането на Web-сървър. Intranet трябва непременно да се разглежда като инструмент на модерната организация. Никога да не се превръща в самоцел, а да оптимизира съвместната дейност на хора и средства. При вземане на решение за внедряване на Intranet е необходимо да се започне с промяна на организационната структура.
Intranet не трябва да се ограничи само в сградата на фирмата. При отваряне за външни потребители (клиенти, доставчици и др.) да се обърне внимание на аспекта сигурност на данните. Различни са възможностите за защита на секретната информация. Например откъсване на Intranet от Internet посредством разделяне на мрежи с локални разделителни сървъри (Intranet-Web-сървър във фирмата, Internet-Web-сървър при провайдъра). Адресирането в Intranet е възможно с различен от TCP/IP адрес – напр. IPX.
Трябва да се внимава при внедряването на Intranet, тъй като погрешно или неточно изпълнение може да доведе до отрицателни резултати.
Въпреки всичко разходите и проблемите са относително малки, като се имат в предвид технологичните постижения, осигурени с въвеждането на Intranet. Икономиите са от по-бърза обработка на поръчката, намаляване на разходите за коригиране на грешки и рекламации, както и повишаване на печалбите чрез установяване на трайни връзки с клиентите и стабилни цени.

2. Избор на програмни и апаратни средства.
2.1 Концепции
Съществуват много аспекти на Интранет, в които системите, предлагащи World Wide Web услуги, могат да бъдат полезни. Разбира се, тези услуги могат да покриват широк спектър от дейности:

• услуги по управление на човешките ресурси;
• материални и логистични услуги (работно пространство, офис и техническо оборудване, доставки), както и всички други услуги, включени в работния процес на ведомството, за което е предназначен разработваният Web възел;
• информационни услуги.

Съществуват следните три модела, които могат да се използват при изграждането на даден Web възел:

• Централизиран модел с единичен Web сървър, администриран от специалисти, занимаващи се със създаването и инсталирането на нови услуги;
• Децентрализиран модел, при който всеки потребител настройва собствен Web сървър и инсталира на него услуги и ресурси по свой избор;
• Смесен модел. Съдържа компоненти от двата предходни модела.

Целите и задачите на разработвания възел трябва да бъдат в съответствие с изискванията, поставени пред системата, осигуряваща подобни услуги от по-горе изброените. Определянето на критерии, по които да се извършва изграждането на възела би помогнало при поддържането му в последващата експлоатация.
Когато насоките по изграждането на Интранет възела са изяснени е целесъобразно да се обърне внимание към начина на построяване и дизайна на възела. Този процес може да се раздели на две свързани помежду си части: логическа и физическа.
Логически дизайн на Интранет. Логическият дизайн се отъждествява с процеса на подреждането на информацията във възела в съответствие с някакъв общ план. Информацията, която е планирана да присъства физически в тялото на възела, може да се раздели по естествен начин на логически свързани части. По време на дизайнерския процес добре подреденият йерархичен модел може да спъне работата по действителното създаване на Web възела, тъй като, както е известно, конструирането на всички Web страници се основа на използването на хипервръзки, които не притежават йерархичност. Следователно, в процеса на разработването на Интранет възела, специалистите, занимаващи се с този процес, ще бъдат принудени да се придържат към използването на модели с нелинейна структура. Препоръчително е в процеса на разработка на възела, неговите създатели активно да се консултират с потенциалните си потребители. В рамките на едно ведомство, за чиито нужди ще се използва системата, подобно допитване може да се реализира с минимум усилия и средства.
Физически дизайн на Интранет. Има различни начини за представяне на физическите аспекти на разработвания Интранет Web възел. При възлите, изграждани по децентрализиран модел, отпада необходимостта от физическо администриране на информацията от администратора на възела, тъй като отделните компоненти, които го съставляват се поддържат и администрират от отговорни за това групи в състава на самата компания.
Разбира се, при възлите, изграждани по централизиран модел, нещата стоят по обратен на описания по-горе начин. При тях цялата отговорност по поддържането и администрирането на възела се пада на неговия основен администратор. Нужно е да се отбележи, обаче, че положителната страна по използването на подобен модел е повишената степен на сигурност и защитеност на възела от действията на недоброжелателни потребители.
Оптимална ефективност на управление може да се постигне при използването на смесения модел в процеса на изграждане на Web възела. Той предоставя максимална гъвкавост при изграждането и администрирането, както на логическата, така и на физическата структура на Интранет.

2.2. Софтуерни средства за изграждане на Web възел.
В началото на развитието на Web технологиите не са съществували автоматизирани средства за разработка, композиция публикуване и управление на Web страници. С усъвършенстването на Web технологиите се появява разнообразен софтуер за интегрирана разработка на цели Web възли.
HTML – редактори и инструменти.
HTML – документът може да бъде създаден с произволен текстов редактор, записвайки го в стандартен текстов формат, след което е необходимо да се използват различни конвертори, които преобразуват нормалният текстов формат в HTML – код.
Съществуват множество такива програми, които условно могат да се разделят на следните групи:

• Add-ons (допълнения) към текстообработваща програма (стилове, шаблони, макроси), които позволяват използването на даденото приложение за създаване на HTML – документи. Пример за такъв софтуер може да бъде Internet Assistant for Word на фирмата Microsoft;
• Самостоятелни HTML – редактори, някои от които осигуряват режим на работа от типа WYSIWYG. WebEdit на Kenn Nesbitt е пример за такова приложение. Тук е мястото да се спомене, че съвременните браузъри, като Microsoft Internet Explorer и Netscape Communicator, поддържат вградени средства за разработка и композиране на Web страници. Също така по-разпространените офис пакети, като Microsoft Office, съдържат в себе си продукти от типа на Microsoft Front Page, което е мощно средство за създаване на цели Web възли, тяхното публикуване и управление от вградения в продукта Web сървър;
• Инструменти за конвертиране на стандартни документи в HTML код, като RtfToHtml. Неговата DOS – версия (работеща в DOS – прозорец под Windows NT) е безплатна и може да бъде изтеглена през World Wide Web.

2.3. Средства за защита на Web сървъра.
Защитата на Интранет е многостранен проблем и тя има както преимущества, така и недостатъци, особено в случая, когато локалната мрежа има връзка с Интернет. Особеностите при защитата на Интранет условно могат да се разделят в следните три групи:

• за осигуряване на определено ниво на защита се използват възможностите на софтуера на инсталирания Web сървър;
• използване на TCP/IP мрежовите услуги, които са достъпни за използване в локалната мрежа с цел повишаване качеството на тяхната защита;
• обезопасяване на мрежовата операционна система във връзка с използването й за управление на инсталирания Web сървър.

Също така, за осъществяване на ефективна защита на локалната мрежа и действащият в нея Web сървър е препоръчително системният администратор да въведе контроли на достъпа (access controls) за някои от услугите, предлагани от сървъра:

• ограничаване на достъпа до FTP и HTTP сървърите, тъй като потребителите се делят на оторизирани и неоторизирани;
• ако има инсталиран Usenet news сървър, правото за достъп до услугите, които се предлагат от него, би трябвало да бъде потвърдено с потребителско име и съответстващата му парола;
• управление на достъпа до такива Интернет индекси и бази от данни, в които може да се извършват търсения, чрез използване на защитени с парола Web интерфейси;
• управление на достъпа до Gopher услугите, реализиращи се на основата на TCP/IP мрежов адрес, чрез въвеждане на отделни права за четене и за търсене във всяка директория.

За осъществяване на ефективна защита на инсталирания Web сървър за нуждите на Интранет в локалната мрежа, системният администратор би трябвало да спазва следните правила при администриране, ограничаване на достъпа или организиране на предлаганите услуги по най-безопасен за сигурността начин:

• настройване на сървъра по начин, изискващ от потребителите винаги да въвеждат потребителско име и парола при желание от тяхна страна за достъп до предлаганите Интранет услуги и ресурси (Web сървъри, отделни Web страници или цели директории, съдържащи Web страници);
• организиране на ограничаването на достъпа до Web сървъри, отделни Web страници или до цели директории, съдържащи Web страници, спрямо потребители, работещи на определени компютърни системи;
• организиране и разпределяне на на потребителите и компютрите в групи и предоставяне на достъп до отделни Web сървъри, отделни Web страници или директории, съдържащи Web страници според това, дали даден потребител или компютър присъства или не в определена група;
• използване на CGI скриптове за защита от неоторизиран достъп;
• използване на софтуерните възможности на HTTP сървъра за осъществяване на връзка със съвместими Web браузъри за осигуряване на безопасна за защитата работа, режим на кодиране, безпроблемно и сигурно предаване на информация в Интранет.

Разбира се комбинацията от тези методи и действия би била най-ефективна при осигуряване на стабилна и надеждна защита в мрежата.
Допълнително повишаване на степента на защита на Интранет може да се постигне чрез шифриране на осъществяващите се транзакции в мрежата (предаване и приемане на информация). Съществуват разнообразни решения на проблема за шифрирането на Web, но повечето от тях все още не са достатъчно добре оформени и обособени като стандарти. Само протоколите Secure HTTP (S-HTTP) и Secure Sockets Layer (SSL) са приети като стандарти и се прилагат за защита в Web. За нещастие, тези два протокола обикновено се прилагат като взаимоизключващи се, въпреки възможната им съвместимост. Нещо повече, Web браузърите и сървърите, поддържащи единия метод, не поддържат другия.
2.3.1. S-HTTP.
Secure HTTP е разработен от фирмите Enterprise Integration Technologies и RSA Data Security, а публичните S-HTTP стандарти в момента се ръководят от CommerceNet (служба, осигуряваща на потребителите закупуване на отделни права и нива за използване на даден лиценз или авторско право; комуникацията основно се извършва през Интернет).
Протоколът S-HTTP е преработена версия на HTTP. Той предоставя следните възможности:

• проверка на валидността на потребителя и на Web сървъра чрез числови сигнатури и сигнатурни ключове посредством методите за шифриране RSA (Rivest, Shamir and Aldeman) и MD5;
• поверителност на транзакциите чрез няколко метода за шифриране, които се основават на използването на различни ключове;
• генериране на ключови сертификати за сървърна проверка за валидност.

2.3.2. SSL.
Фирмата Netscape Communications Corporation разработи своя собствена технология за шифриране, наречена Secure Sockets Layer. В седемслойния модел OSI на ISO, SSL заема място под това на протокола HTTP, работещ на приложно ниво. Вместо да разработва абсолютно нов протокол, който да замени HTTP, Netscape реализира SSL по начин, позволяващ му да намери своето място между останалите протоколи, действащи съгласно еталонният модел на ISO.

3. Extranet
Extranet e мрежа подобна на Intranet, но характерното за нея, е че тя свързва отделните терминали на една фирма, които се намират извън рамките на дадената сградата. Ефикасни ли са Extranet мрежите?
Компютърните мрежи , тип Extranet – вътрешна мрежа, която е достъпна отвън с помощта на web – браузър, намират все по-голямо приложение в големите компании. Те нямат толкова голямо значение по отношение на маркетинга, каквото е значението на Интернет, но са незаменим помощник при предоставянето и общото ползване на голям обем информация, подобно на начина, по който действат вътрешните мрежи. Мрежите Extranet стоят в основата на online поддръжката и тяхната главна цел е намаляване на разходите и повишаване на ефективността.Като пример за най-добро приложение на Extranet може да се даде производителя на чипове National Semiconductor Corp. За шест месеца компанията изгради мрежа от три нива, предназначена главно за обмяна на информация между нейните 8 000 директни и индиректни търговски представители. Компанията е открила предимствата на мрежите Extranet главно в предоставянето на по-добро обслужване на клиентите, което става възможно чрез внедряване на Интернет във високотехнологичния сектор.
Първото ниво на мрежата предоставя на купувачите и ръководителите на търговски отдели информация за цените и складовите наличности на отделните продукти. То им дава възможност да комбинират различна информация, да научават бързо за промените, да си създават персонални класьори с данни и да правят поръчки online. Компанията е пресметнала, че всичко това ще й спести около 100 млн. долара за тази година.
Втората услуга на мрежата дава възможност на търговските отдели по целия свят за достъп до фирмената система, откъдето те могат да получат ралични видове цени и оферти. Служителите от тези отдели могат също така да поръчват директно от web страницата и да получават информация за пътя на доставката в реално време.
Третата и безспорно най-нова Extranet услуга дава възможност на служителите на компанията да създават в движение web страници според индивидуалните изисквания на клиентите. Този процес отнема не повече от 30 минути. За първите няколко месеца от използването на Extranet са написани 200 такива страници.
Много от предимствата на мрежата са добре познати – възможността за достъп до нея денонощно през цялата седмица е довела до 20 пъти повече купувачи отколкото обикновено се обслужват по традиционните начини. И още нещо – мрежата осигурява на клиентите от отдалечените райони същото ниво на обслужване, каквото получават и тези, които са близо до офисите на компанията. За да реализира своите идеи National Semiconductor трябваше да реши редица проблеми, като например да осигури средства за създаването на web страници на своите служители, непознаващи HTML. Това стана възможно с помощта на програмния продукт StoryServer3 на Vignette Corporation, чрез който компанията разработи за вътрешно ползване средство за създаване на сайтове, наречено Site Creator. Site Creator позволява на служителите в търговските отдели да създават, поддържат и редактират web страници, работейки с интерфейса на обикновен браузър. Не се изискват познания по HTML, нито пък за файловата структура и хипертекстовите връзки.
По този начин служителите се стимулират сами да създават web страници на отделните клиенти, а те от своя страна получават достъп до разнообразна обществена или конфиденциална информация, като например цени и договори. Допълнителната информация, която се публикува включва бележки от проектантите и практически съвети.
Макар, че голяма част от компаниите използват Extranet предимно за получаването на електронни поръчки и публикуване на информация за продуктите, много от тях вече се учат и как да прилагат мрежата с цел подобряване на доставките и поддръжката. Всичко това може да доведе до промени в организацията и структурата на големите компании. Tук проблемът със сигурността също присъства, но на техническо ниво. Не става дума за защитни стени (firewall) и други видове ограничения, а за трудностите и начина, по който се интегрират приложенията с различните платформи. Надеждите са насочени към навлизането на стандарта XML (eXtensible Markup Language), който ще улесни интеграцията на приложенията през web интерфейса. По този начин се очаква Extranet да не бъде само среда за предаване на съобщения от край до край, а да предложи на потребителите интерактивност и удобство при работа. Компаниите от своя страна ще имат възможност да подобрят обслужването, поддръжката и доставките.

Заключение

• Разгледаните и описани възможности на съвременните информационни технологии в лицето на Интернет и Интранет дават богат избор от възможности за реализиране на удобни, ефективни, бързи и лесни за поддържане информационни системи. Използването на услуги като Telnet и FTP правят достъпа до огромни изчислителни и информационни ресурси изключително евтин и удобен за използване. Възможността за осъществяване на телеконференции в реално време по Интернет е авангардна технология, която ще намира все по-широко приложение в ежедневната дейност на фирми, ведомства и организации.
• Използването на езици за програмиране в Web довеждат задълженията на системните администратори по поддръжка и защита на мрежата до ниво, което не предполага професионални познания в широк кръг от области, т.е. чрез използването на специализирани средства за програмиране се пести висококвалифициран труд и дейност по администрирането на Web средата.
• Спазването на всички условия и необходими действия и използването на правилни методи и средства за защита обуславят стабилната и ефективна защита на корпоративните мрежи и действащите в тях Web среди, както от неоторизиран достъп отвън, така и от неправомерни действия вътре, в рамките на локалната мрежа.
• Съобразяването с военните норми и стандарти за сигурност при предаване и защита на информацията е предпоставка за изграждане на недеждни локално – информационни системи, предлагащи разнообразен спектър от услуги и ресурси. Интеграцията на няколко вида информация, бързото й предаване по съобщителната среда в кодиран вид, възможността за осъществяване на телеконференции в реално време обуславя използването на подобни технологии за нуждите на командването на войските и тяхното управление в съответствие с изискванията за оперативност, скритост, ефективност и мащабност на комуникацията.

No related posts.

Старайте се да не се разполагате много в пространството. Какво значи това? Определено прозвуча не както трябва. Тук говорим за големината на снимките и на документите, които публикувате за уеб. Старайте се да оптимизирате максимално тяхната големина, за да може уеб сайтът ви да бъде лек и удобен, същевременно бързо отварящ се във всички браузъри и под всички операционни системи. Не забравяйте, че това е главно изискване и за оптимизацията на търсачки. По този начин Гугъл ботът ще обхожда сайта ви много по-лесно от колкото ако размерът на снимките ви е изключително неоптимизиран и голям.

Винаги използвайте графики и изображения, които се вписват във вашия дизайн. Съжалявам че го казвам, но е масова практика да се слагат различни графични детайли, които изобщо, ама изобщо не пасват на основния дизайн на уеб страницата. Това, че имате сладка снимка на папагала ви, не означава, че трябва да я сложите в страницата ви за уеб дизайн.

Не използвайте снимки, които мигат или имат различни ефекти, които наподобяват банер реклами или нещо от този тип. Потребителте се отблъскват от сайта и той им става противен. Не правете тази основна грешка. Всички харесваме флаш анимации, но е добре да не се прекалява с това.

Придържайте се към стандартнтие разположения, освен ако не правите суепр футуристичен сайт, в който е недопостимо да правите подобно нещо. Но нека ви задам следния въпрос: Колко футуристични сайт сте направили през живота си? 1… 2…. 3? Едва ли… в днешно време ползваемоста на един уеб сайт е от изключително голямо значение и дизайнерите почти не си позволяват да правят подобни експерименти.

No related posts.

В такава ситуация е добре да разгледате портфолиото на двете фирми / двамата уеб дизайнера и да видите какво точно са правили до сега. Уверете се, че сайтовете, които са включили наистина съществуват, а не са само в снимков вариант. Проверете дали тези сайтове наистина са направени от тях. В повечето случай дизайнери със слабо портфолио няма да успеят да ви впечатлят с нещо, което автоматично може да отговори на въпроса ви дали си струва да ги наемете.

Ето тук ще опиша кое точно струва скъпо, за да бъдете подготвени какво точно да очаквате:

• Онлайн магазин
• Сайт за имоти
• Сайт за запознанства
• Флаш елементи на уеб сайта
• Музикални плеари
• Система за управление на съдържанието
• Забавление за потребители, WEB 2.0 сайт (възможност за писане на коментари, ревюта, видео и така нататък)

Обикновено това са типовете сайтове и тяхни компоненти, които ще ви излезат солено. Но не забравяйте, цената на един уеб сайт не може да се определи с точност преди да се определи какъв точно ще бъде той и какви функции ще има.

No related posts.

Несъмнено произведеното от ума на човека е и еманация на неговия дух, тържество на разума. Симбиозата между интелект, разум, дух, амбиция и творчески търсения издигна на пиедестала човешкия гений. Сътвореното от човек обаче трябва да му служи само за мирни начинания. Създаденото от ума на човека и натрупаното интелектуално богатство установи и нов вид собственост – интелектуалната. Интелектуалните резултати са феномен в живота на съвременния човек. В бъдеще интелектуалната собственост ще придобива все по-голяма стойност и значение, поради което проблемите, които съпътстват нейното възникване, създаване, утвърждаване, разпределение, законодателна закрила и юридическа защита, ще бъдат обект на постоянно нарастващ интерес както пред учените, така и пред всички, които се интересуват от интелектуалната собственост. Несъмнено този интерес не е само доктринерен, схоластичен. Той е с подчертана практическа насоченост. Изучаването на тази сложна най-модерна правна материя предполага създаването на основите на нов вид дял от правото – интелектуалното право. Правото на интелектуална собственост е само един от аспектите на интелектуалното право, което по обем и предмет е много по-обхватно и включва не само проблемите на традиционната, утвърдила се вече като класически вид интелектуална собственост, а и науката за възникването, видовете, разпространението и защитата на интелектуалната собственост. За съжаление с увеличаване ролята на информационните и съобщителни технологии в нашия живот се наблюдава тенденция технологиите да се превръщат в средство и обект на неправомерни деяния и да се използват от определени лица с престъпна цел. Проблемите свързани с извършването на компютърни престъпления и тяхната законодателна уредба стават все по-актуални и в България. Като страна член на ЕС пред нас са поставени високи изисквания за борба срещу пиратството и фалшификациите. Преодоляването на посочените проблеми ще повиши авторитета ни в областта на информационните технологии и ще създаде условия за тяхното по-широко прилагане в икономическата област.

У нас интелектуалното право е сравнително нов вид, който в последните години се утвърждава като самостоятелен дял от правото. Неговото повсеместно приложение го наложи като действащо право – система от правни норми, регламентиращи определена категория обществени отношения. Интелектуалното право е синтезирало много от общите черти, присъщи на правната доктрина и практика, но има и значителен брой специфични особености, отлики, характерни само за него. Като притежава много от типичните характеристики на правото, интелектуалното право се превръща в част от функциониращата правна система. То съдържа съответни норми, създадени с цел да спомогнат за регулиране на общественото поведение в рамките на социалните отношения. Несъмнено интелектуалното право е еманация на правовата държава. То може да се развива най-благоприятно само в условията на утвърдени демократични ценности и нормално функционираща, развита пазарна икономика, която гарантира свободна и лоялна конкуренция. Наред с тези общи правни норми интелектуалното право притежава и специфични особености. Една от най-важните от тях е неговият интернационален, наднационален характер. Голяма част от възникналите интелектуални правоотношения са резултат от действието на норми, акумулирани в множество международноправни източници. На тяхната база националното ни право е създало своеобразна подсистема от правила за обществено поведение. Друг специфичен компонент на интелектуалното право е, че то е концентрирало част от гражданското, търговското, наказателното, административното и международното частно право. Следователно интелектуалното право е право с международен елемент и комплексно право. С основание може да се поддържа тезата, че по своята същност интелектуалното право е съвкупност от правни норми, които регламентират и регулират обществените отношения, свързани със създаването, разпределението, разпространението и юридическата защита на интелектуалната собственост и на всички продукти на човешкия интелект. В светлината на тази дефиниция, правото на интелектуална собственост е само една, но най-голяма по обем, съставка на интелектуалното право. Цялостното му съдържание се изпълва от компонентите на правните аспекти и проблеми на клонирането, изкуствения интелект, дешифрирането на човешкия геном, генното и клетъчното инженерство, класифицираната информация, базата данни и др. В това отношение и направление тепърва ще се развива интелектуалното право, което трябва да даде научен отговор с определена, точна и конкретна практическа стойност на многото проблеми, които сигурно ще възникнат с разработването и използването на тези най-модерни продукти на човешкия интелект. Примерите с възникналите многобройни и сложни въпроси със световната компютърна мрежа Интернет, с компютърните програми, със софтуера са убедително доказателство за това, че наред с развитието на позитивните елементи, научно-техническата революция и прогрес, ще се родят и много комплицирани проблеми. На дневен ред е изключително сериозната проблематика относно клонирането на човека и резултатите от дешифрирането на човешкия геном. Решаването на тези проблеми ще има съдбоносно значение за човека, за живота на планетата Земя.

За да вникнем по-дълбоко в проблема за интелектуалната собственост и нейната защита, трябва на първо място да разгледаме понятието. За да стигнем до дълбочинната същност на интелектуалната собственост, нека първо разгледаме институтът на собствеността въобще.

Известно е, че институтът на собствеността включва две категории – икономическа и правна. В доктрината се е утвърдило схващането, че собствеността се състои от три компонента: движима собственост, недвижима собственост и интелектуална собственост. Несъмнено понятието „собственост” е сложен комплекс от специални юридически връзки между човека и вещта. Най-характерната особеност е, че собственикът, притежателят може да ползва своята собственост по собствена преценка и никой няма право без неговото разрешение и съгласие да се разпорежда по какъвто и да е начин. Веднага трябва да се подчертае, че това право е относително, то не е абсолютно, безпределно. Държавата чрез законодателя може да постави определени граници на приложението му. Законодателната власт чрез закони, а изпълнителната власт и чрез подзаконови нормативни актове изграждат правната уредба на ползването и разпореждането със собствеността. Както вече посочих собствеността се разделя на три категории:
1.Собственост, състояща се от движими вещи – това са овеществени предмети, пари.
2.Недвижима собственост – земята и принадлежащите към нея атрибути като сгради – трайни, масивни пристройки, както и засадените дървета (плодни и декоративни).
3. Интелектуална собственост – творенията на човешкия ум, на човешкия интелект. Интелектуалните продукти всъщност са еманацията на възможностите на уникалния природен дар – човешкия разум. Това обуславя, съдържа и разкрива етимологията на понятието „интелектуална собственост”. Това понятие въплътява информацията, която може да се осъществи едновременно в обективно неограничен брой копия на различни места в географския смисъл на този термин. Затова собствеността не е в копията, а в информацията, съдържаща се и отразена в тях. Необходимо е да отбележим, че както движимата, така и недвижимата интелектуална собственост имат известни ограничения (срок на действие на авторското право, времетраенето на патентите и др.).
Обектите на интелектуалната собственост могат да бъдат представени в три основни групи:

1. Индустриална собственост  - обектите, които са с особена важност за индустрията – патенти, полезни модели, търговски марки, промишлен дизайн, географски означения и пр. Регистрация се извършва в съответното патентно ведомство.

2. Авторско право и сродни права  - правата върху обектите от тази група възникват за автора автоматично още със създаването на произведението, което означава, че не е необходимо произведенията да бъдат регистрирани където и да било за да възникнат права върху тях. Въпреки това обаче, законодателствата на някои държави допускат регистрацията на произведенията (например софтуерните продукти, литературните произведения) в специални регистри.

3. Неразкрита информация – позната още като know-how, търговска или промишлена тайна. Характерното тук, е че закрилата върху дадена информация, която е ценна за предприятието по една или друга причина, се осигурява чрез запазването и в тайна, за което предприятието полага специални усилия.

Това становище има основание в един комплексен международноправен документ – Конвенцията за учредяване на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) от 1967г.

Интелектуалната собственост – това е изключително право на гражданин или юридическо лице върху резултатите от интелектуална дейност и приравнените към тях средства за индивидуализация на юридическите лица, индивидуализация на продукция, изпълнение на работа или услуга (фирмено наименование, запазена марка, знак за обслужване). При това изключително право означава, че използването на резултатите на интелектуалната дейност и средствата за индивидуализация може да се ползва от трето лице, само със съгласието на патентодържателя, носителя на авторското право, съответно собственика на запазената марка и т.н. Основните принципи на правото на интелектуална собственост са два. На първо място правната закрила се основава на балансиране на интересите на държавата и притежателя на обекта на интелектуална собственост. Във връзка с това се наблюдава нарушение на принципа за неприкосновеност в областта на патентните права – един патентодържател може принудително да бъде накаран да даде разрешение за ползването на негово изобретение (принудителна лицензия), като се посочи неговото право на интелектуална собственост. Вторият принцип се състои в това, че след изтичане на срока на закрила на правото на интелектуална собственост, обществото може да ползва свободно съответния обект на патентно или авторско право. Обектите на интелектуална собственост не се продават, а се лицензират(1) или се преотстъпва правото на ползването им.

Разглеждайки проблемите с интелектуалните права е необходимо да се анализира интелектуалната собственост в съвременното й разбиране, отчитайки нейното трансформиране във връзка с появата на компютърните технологии и средствата за глобална връзка и разпространение на информацията.

Поначало обектите на интелектуална собственост се явяват като обекти на творчески отношения. В своята същност на “идеалност”, бидейки непотребяеми, тези резултати на мисловния процес се съдържат само на материален носител. Това е така защото авторското право охранява само формата на интелектуалната собственост, а не съдържанието (за разлика от патентното право). Основният проблем на авторското право в компютърните технологии се състои в това, че се появиха такива форми на обективирането му, които е трудно или невъзможно, а на практика и безсмислено да се охраняват.  В наши дни в резултат на евтините оптическите носители и простотата на записа, лесното и бързо копиране в мрежата на глобалните информационни комуникации, обектите на авторското право плавно се преобразуват в информационни ресурси, безплатни и общодостъпни. Известно е, че в случай на нелицензирано копиране и разпространение на информация е много трудно да се открие истинския нарушител на правото, а още по – трудно да се накаже.

Ето защо, именно използването на интелектуална собственост без разрешението на автора й се явява престъпление. Нерегламентираното използване на компютърни програми, които безспорно са интелектуална собственост се явява кражба или престъпление. Можем да обобщим, че компютърни престъпления са всички престъпления, които по един или друг начин са свързани с използването на информационна технология. Съществуват най-общо казано следните видове компютърни престъпления:

Computer crime или Computer-related crime – престъпления свързани с компютър;
Hi tech crime – престъпления свързани с високите технологии;

Cyber crime – кибер престъпления

Може да се направи разлика между компютърни престъпления в строгия смисъл на думата и традиционни престъпления, извършвани с помощта на компютърна технология.

Компютърните престъпления в строгия смисъл изискват осъвременяване на определенията за престъпление в националните наказателни кодекси, докато конвенционалните престъпления, извършени с помощта на компютри, изискват по-добро сътрудничество и процесуални мерки. Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство разделя престъпленията на няколко категории:

- правонарушения, свързани с тайната, неприкосновеността и осигуряването на достъп до данните и системите: незаконен достъп, незаконно прихващане, посегателство срещу неприкосновеността на данни, посегателство срещу неприкосновеността на системата, злоупотреба с устройства;

- компютърни престъпления: компютърна фалшификация и компютърна измама;

- правонарушения, свързани със съдържанието: производството, разпространението и

притежаването на детската порнография;

- правонарушения, свързани с авторските и сродните им права: масово разпространение в големи мащаби на незаконни копия от произведения, закриляни от авторското право.

Специализирани държавни органи в областта на интелектуалната собственост са:

-  Патентно ведомство на Република България

- Министерство на културата – Дирекция Авторско право и сродни права

- Международна система на закрила на интелектуалната собственост

Международни организации

- WIPO – Световна организация за интелектуална собственост

- UNIDO – United Nations Industrial Development Organization

- UNESCO

- Световна търговска организация

- Регионални организации

- Европейска патентна организация

- Ведомство на Европейския Съюз – търговски марки и дизайн

- Eвразийска патентна организация

- Международни обществени организации

- International Association for the Protection of IP

- International Trademark Association

- International Federation of Inventors’ Associations

В новото време се появи едно ново пространство наречено киберпространство (cyberspace). Префикса „кибер”, идващ от „кибернетика” дава илюзията за контрол (cyber – от гръцки; говернатор, командир, кормчия).
Развитието на информационните технологии и Интернет са основна предпоставка за извършването на съвременните компютърни престъпления. Едва ли някой вече си спомня, кой измисли етикета, че войната с тероризма е асиметрична. Едното обяснение за щампата и досега е, че в тази битка противникът не е свързан с ничия национална територия, че той няма лице и идентичност. Компютърните престъпления са сфера, която напълно отговаря и на двете определения. При тях врагът също е неизвестен, заплахата е размита и неочаквана, а последиците често са повече от тревожни. Успехите в противодействието и тук също са малко.

Първите стъпки за законодателно уреждане на компютърните престъпления у нас се правят сравнително късно в сравнение с останалите държави. Липсата на развита компютърна инфраструктура в различните стопански сектори и в административната сфера след промените от 1989 г. е основен фактор за късното навлизане на информационните и комуникационните технологии и за развитието на компютърната престъпност в размери, по-слаби от наблюдаваните в други държави. Първото престъпление, осъществено чрез използването на компютърна система, се регистрира в България в началото на 80-те год. Става дума за случай на длъжностно присвояване в особено големи размери, извършено от касиерка в „Балкантурист” за периода 1982-1983 г. От този момент насетне броят на извършените злоупотреби с компютърните системи и мрежи непрекъснато се увеличава.

С оглед на разглежданата тема акцентът ще бъде поставен върху случаите на използване на интернет за незаконно разпространение и продажба на пиратски копия на различен вид софтуер – за офиса, енциклопедии, компютърни игри, както и пиратските копия на аудио, DVD, музика в MP3 формат. През 2003 г. Българската асоциация на музикалните продуценти сигнализира НСБОП с искане за проверка на български сървъри, предоставящи нелицензирани музикални произведения, като някои заглавия са изтегляни до 80 000 пъти. По данни на Международната федерация на звукозаписната индустрия, Международния алианс по интелектуална собственост и Алианса на производителите на бизнес софтуер, публикувани в електронното издание на сп. „Форбс” за 2001 г., в България интернет пиратството е с около 50% повече от общото потребление на аудио продукти у нас. В черния американски списък 301 за интелектуалното пиратство България е в наблюдаваните страни от втора група. А от първа са около 10 – Русия, Китай и др., в които нелегалното пиратство е разпространено най-много. Загубите на САЩ от нелицензираната музика в България са 7 млн. долара годишно, а от нелицензиран софтуер – 24 млн. долара. През месец април 2005г. е приета стратегия за съвместни действия между НСБОП – МВР, доставчиците на интернет услуги и на фрихостинг и носителите на авторски права. Според данни на МВР през 2006 г. са проведени 1276 специализирани полицейски операции за защита на интелектуалната собственост и са проверени 2852 обекта.

Акциите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) през 2007 г. срещу сайтовете предлагащи достъп до торенти породиха доста обществени реакции. Като вземем повод от торентите, има смисъл да поговорим за правото, правовата държава, върховенството на закона – все важни неща за всички, не само за интернет маниаците. В случая с торентите акцията на ГДБОП мина под знака на борбата с пиратството и изпълнението на критериите, които стоят пред България. Наистина това е достатъчно важно, за да го погледнем от различни страни.

Репресивните мерки, които ГДБОП наложи през 2007 г. – изземване на техника, арести и филтриране на интернет сайтове имат своята предистория още от края на 2006 г. Тогава ГДБОП предупреждава собствениците на големите торент сайтове “да вземат мерки и да преустановят разпространението посредством техните тракери на обекти, защитени от закона за авторското право и сродните му права”. Поставен е краен срок на собствениците на сайтовете март 2007 г. На 16 март същата година е задържан Елиан Гешев, собственик на най-големия български торент тракер arenabg.com, на когото е наложено прокурорско задържане за 72 часа. Най-критикуваният момент от операцията обаче е моментът, когато главен инспектор Явор Колев от ГДБОП издава полицейско разпореждане, с което задължава по-големите интернет доставчици да спрат достъпа на своите потребители до страницата arenabg.com. Самият документ, който според юристи е пълен с неточности и грешки, бързо беше определен като опит за налагане на цензура от страна на МВР в интернет пространството. Въпреки съмнителната си юридическа стойност и противно на всякаква търговска и морална логика разпореждането е изпълнено автоматично от някои интернет доставчици. В случая опасни са не само действията на властта, но и безропотното подчинение. За тези действия на властта трудно може да се намери оправдание. Да, наистина, пиратството ограбва. Произволът обаче ограбва много повече.

Това, което става ясно от действията на разследващите органи, е, че основната цел на акцията не е постигането на осъдителна присъда срещу евентуалните топ пирати, а просто респектиране на ползващите торенти. Търси се наказателна отговорност от лицата ъплоудвали (т. нар. Сийдъри) най-голямо по обем съдържание.

Ясно е, че полицейските органи в България правят първите си стъпки в разследването на киберпрестъпленията, но от самото начало трябва да знаят, че фундаменталните граждански права важат със същата сила и в Интернет…Несъмнено авторското право е изключително важно, пиратството ограбва, но технологиите се развиват и правото трябва да отчита новата ситуация.

Сравнително дълго време правото на интелектуална собственост се разглежда като нещо въображаемо. И докато преди собствеността се е свързвала предимно с реални обекти, които могат да се докоснат и видят, днес се налага промяна на схващането за понятието „собственост”. С навлизането на Интернет собствеността все по-често започва да се свързва с нематериални обекти – информацията или части от нея, компютърните програми, базите данни и др. В резултат на технологичната революция злоупотребите с тези обекти са се превърнали в лесна за изпълнение задача.

Компютърното пиратство е често срещано престъпление днес. То се изразява най-общо в придобиването, копирането, възпроизвеждането, разпространението или използването на компютърни електронни данни, които са обект на авторското право, без знанието или разрешението на носителя на правото, чрез използването на компютърна система или Интернет. В зависимост от вида на данните, които се явяват предмет на престъплението – софтуер, аудио-, видео- или други произведения, се разграничават и различни видове компютърно пиратство.

С най-голямо икономическо значение е софтуерното пиратство, което обхваща в себе си различни форми на престъпно поведение – продажба на компютърни системи с инсталиран нелегален (нелицензиран) софтуер, направата на незаконни копия от оригинален или не софтуер и тяхното разпространение без разрешението на носителя на авторското право, незаконно придобиване или разпространение на софтуер чрез използване на телекомуникационните технологии (Интернет, електронна поща и др.), незаконно използване на софтуер, копиране на инсталационни дискове за разпространение, възползване от възможности за upgrade на незаконни копия на софтуер, използването на софтуер, предназначен за свободна домашна употреба, за търговски цели. Компютърното софтуерно пиратство бива три основни вида: А. от крайните потребители, когато става въпрос за инсталирането на едно лицензирано копие на множество компютри, копиране на инсталационни дискове, използване на академичен или друг софтуер с ограничено приложение за търговски цели, изолзване на лицензирани дискове вън от компанията, която има лиценз за използването им, копиране на дискове със софтуер, взети под наем;
Б. свръхупотреба на сървър – при тази форма големи корпорации, правителствени и академични институции купуват по-малко софтуерни лицензи, отколкото всъщност са компютрите в организацията, на които се инсталира съответната програма.
В. Интернет пиратство – когато се свалят програмите директно от интернет сайтове, които предоставят тази възможност в нарушение на авторското право върху съответните програми. Този вид пиратство от своя страна се подразделя на следните видове:
1) Peer-to-Peer (P2P) технология, която позволява на потребителите да разполагат, да споделят и да разпространяват информация помежду си без необходимостта от централен сървър, което прави и невъзможно централното изключване на системата. Чисти P2P програми са Gnutella, Free Net I др.;
2) E-mail. Електронната поща от своя страна дава възможност на компютърните потребители да разпространяват пиратски софтуер, като го прикачват към съобщението като приложение (прикачен файл) или чрез включването му в самия текст на съобщението. По този начин се елиминира нуждата от копирането на програмата върху материален носител и личностен контакт. Употребата на електронната поща се използва също така за реклама и допринася за последващата продажба на пиратски софтуер чрез имейл;
3) Новинарски групи. Нюзгрупите са групи за дискусия, основани в Интернет пространството като публична електронна поща, и в този смисъл могат успешно да служат за разпространението на пиратски софтуер. За улесняване на свалянето на програмите обикновено те се разбиват на малки файлове с размер от 1-4 МB;
4) IRC (Internet Relay Chat). Интернет чатът представлява система за комуникация в реално време между лицата, независимо от географското им местоположение. Той може да служи също като канал за разпространение на информация относно наличието на нови сайтове за пиратски софтуер;
5) Протокол за файлов трансфер (FTP). FTP представлява стандартен компютърен език, който позволява бързото и лесно сваляне и инсталиране на компютърни програми: зареждане на софтуер в хард диска на компютърната система – при тази форма на компютърно пиратство компаниите, които продават компютрите, зареждат незаконните копия на софтуер в хард диска и по този начин правят офертите си по-атрактивни; фалшификация на софтуер – тук става въпрос за незаконно дублиране и продажба на обекти на авторското право, които дубликати имитират оригиналния обект във външното оформление, опаковка, етикети, лицензионни стикери, регистрационни карти и др. елементи.

В Наказателния кодекс класификацията на компютърните престъпления се прави въз основа на това кои правозащитни сфери от обществения живот се засягат. Разграничаваме осем основни групи, които обхващат различни видове престъпни деяния. Последните могат да попаднат в една или в няколко от тях, в зависимост от начина и средствата на осъществяването им, целите, които преследват, и общественоопасните последици, които причиняват: 1) престъпления, които засягат националната сигурност (тук се включват разпространение на незаконна информация чрез Интернет като инструкции за направа на бомби, производство на наркотици или терористични действия); 2) престъпления, които засягат интересите на непълнолетните (порнографията, детското насилие, някои форми на маркетинг чрез Интернет); 3) престъпления, които нарушават човешкото достойнство (разпространение на материали чрез Интернет, които провокират омраза или расова дискриминация); 4) престъпления срещу икономическата сигурност (компютърна измама, злоупотреба с кредитни карти); 5) престъпления срещу информационната сигурност (хакерство); 6) престъпления, които засягат неприкосновеността на кореспонденцията и информацията в електронна форма (неоторизирано разпространение или използване на лични данни); 7) престъпления, които увреждат репутацията и доброто име на дадено лице (клевета чрез Интернет или компютърни мрежи); престъпления срещу интелектуалната собственост (софтуерно и други форми на пиратство).

Системата на компютърните престъпления обхваща следните групи деяния: 1) компютърни престъпления против неприкосновеността на кореспонденцията и на информацията в електронна форма (чл. 171 и чл. 319д от НК); 2) компютърни престъпления срещу икономическите отношения (чл. 319а, чл. 319б, чл. 319в, чл. 216, ал. 3-6, чл. 212а, чл. 246, ал. 3 НК); 3) компютърни престъпления против интелектуалната собственост (чл. 172а от НК); 4) компютърни престъпления, свързани със създаването, предоставянето или разпространението на произведения с незаконно или неморално съдържание (чл. 159 НК); 5) други компютърни престъпления (чл. 313, чл. 319г. и чл. 319е НК). С изменението и допълнението на Наказателния кодекс от 2006 г. (ДВ. бр.75/2006 в сила от 13.11.2006г.) бе променен съществено текстът на член 172а: „Чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.”

Разпространението като форма на изпълнителното деяние също е изрично определено в § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАВПСП и се определя като „продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението”. НК не поставя допълнителни уточнения относно начина на извършване на разпространението, затова може да се счита, че то обхваща и хипотезите на разпространение чрез Интернет, т.е. електронна търговия, предложения за продажба по електронна поща и т.н. Този извод се потвърждава и от създадения с промените от 2002 г. § 2, т. 6 от ЗАВПСП, където се урежда понятието „ползватели на произведения”. Изрично е допълнено, че такива са „физическите и юридическите лица, като (…) доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица – разпространители”. С този текст за първи път в българското законодателство се въвежда легално понятието „доставчици на съдържание в Интернет” (такива са електронните медии, интернет порталите, ресурсните и информационни сайтове и пр.). Създаването на позитивноправна уредба, уреждаща статута на тези субекти, е от изключително значение, доколкото в дигиталната епоха традиционната верига, доставяща интелектуални продукти до крайните потребители – автор – издател (продуцент) – разпространител, ролята на разпространител все по-често играят именно доставчиците на съдържание в Интернет.

От обективна страна е необходимо изпълнителното деяние да е извършено без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.

Престъплението е резултатно и ще е довършено с настъпването на престъпния резултат, който варира в зависимост от формата на изпълнителното деяние. С аргумент от чл. 172а, ал. 3 НК престъпните последици по ал. 1 трябва да са обикновени, за да се квалифицира деянието по този текст. Настъпването на значителни вредни последици, които според съдебната практика се изразяват само в материални, имуществени вреди, ще обоснове прилагането на чл. 172а, ал. 3 НК.

От субективна страна се изисква умисъл – пряк или евентуален като форма на вина. Деецът трябва да съзнава, че записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин обект на авторско или сродно нему право или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Субект на престъплението може да е само лице, което не е титуляр на съответното право, както и лицата, които не притежават необходимото по ЗАВПСП разрешение от носителя на съответното право за осъществяването на изброените в текста на чл. 172, ал.1 НК действия с обекта на интелектуална собственост. Наказанието предвидено за нарушителите на авторското право по точките предвидени в чл. 172а, ал. 1 НК е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева, а по чл.172а, ал. 2 НК е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две до пет хиляди лева.

Европейският съюз и Европейската комисия предприемат редица мерки за борба срещу фалшификациите и пиратството. Ето и по-важните актове приети в борбата с престъпленията, извършвани чрез използване на компютърни системи и мрежи или електронна информация, както и злоупотребата с тях:
1.АКТОВЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.

ПРЕПОРЪКА (89) 9 ОТНОСНО СВЪРЗАНИТЕ С КОМПЮТРИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ;
КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА В КИБЕРНЕТИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО; ПРЕПОРЪКА 13 ЗА ПРОБЛЕМИТЕНА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНОТО ПРАВО, СВЪРЗАНИ С ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ 2.АКТОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. ДИРЕКТИВА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ
Същевременно защитата на интелектуалната собственост се гарантира от различни международни конвенции, по които ЕС е страна: Чл. 17 (2) от Хартата за фундаментални права, който гласи, че„интелектуалната собственост трябва да се защитава”; Конвенциите от Берн, Брюксел и Париж; Договорът за авторските права на Международната организация за интелектуална собственост WIPO; Споразумението за търговските аспекти на правата върху интелектуална собственост TRIPS на Световната търговска организация.
Препоръка (89) 9 относно свързаните с компютри престъпления се приема от Комитета на министрите на 13 септември 1989г. В нея се препоръчва на страните-членки да вземат предвид формулираните в документа насоки за регулиране на този вид престъпност на национално ниво.

Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство е разработена от Комитета на експертите по кибернетично пространство (създаден 1997г.) и е приета от него през 2001г. В изработването и участват 43 страни-членки на Съвета на Европа, както и други страни, между които Канада, САЩ, Япония и ЮАР. Конвенцията си поставя за цел изграждането на „обща наказателна политика за закрила на обществото срещу компютърните престъпления”. Затова нейните усилия са концентрирани в три основни области – 1) материално наказателно право – за хармонизиране на националните законодателства във връзка с броя и вида на инкриминираните деяния, представляващи компютърни престъпления; 2) наказателнопроцесуално право – въвеждане на унифицирани процесуални стандарти за разследването и наказването на този вид деяния, съобразени с процеса на глобализация на компютърните мрежи; 3) международно сътрудничество – създаване на бърза и ефикасна система за взаимопомощ на международно ниво между отделните страни-членки.
Препоръка (95) 13 е един от основните документи, които се приемат за уреждане на наказателнопроцесуалните въпроси във връзка с компютърните престъпления. Тя отчита, че в резултат на бурното развитие на информационните технологии и все по-широкото им навлизане във всички обществени сфери промени настъпват не само в материалното наказателно право, но и в наказателнопроцесуалното, което на национално ниво изостава в своето развитие.

Поради тази причина Съветът на Европа намира за необходимо страните-членки да предприемат законодателни промени с оглед осигуряване възможността за осъществяване на претърсване и изземване на доказателства, намиращи се или произхождащи от компютърните системи. Липсата на законова уредба на подобни правомощия представлява сериозна пречка пред разследващите органи за изпълнението на основните им функции. Препоръката насърчава страните-членки да преразгледат националните си закони и да създадат изрични разпоредби относно претърсването на компютърни системи и изземването на съхранените в тях данни, като се ръководят от принципите, предвидени в нея.

Целта на правото на интелектуална собственост е да може творбите да бъдат предлагани при съответни условия. Интелектуалната собственост е стимул за бъдеща творческа работа и гарантира високо качество на съдържанието, на което хората да могат да се радват. Или с други думи – ако творецът не може активно да участва в продажбите на своята работа и да получава част от финансовите облаги, той в повечето случаи няма да може да твори и да инвестира в своите творби. Няма смисъл да притежаваш права, ако те не са в сила. Едва ли има смисъл например да притежаваш автомобил, ако няма средства, с които да предотвратиш неговата кражба.
Правата върху интелектуална собственост трябва да бъдат защитавани и упражнявани в рамките на внимателно определени граници; аргументите варират в зависимост от различните видове интелектуална собственост. При авторското право целта е да се защити резултатът от творческа работа, като например книга, музикално произведение или филм. Това дава възможност на автора и други притежатели на права да продават творческо съдържание.

Обвързването на глобалната мрежа с правото е един неминуем етап от човешкото развитие. Необходимо е законодателство, чрез което да се ограничи компютърната престъпност. Според някои автори дори ще се обособи един нов правен отрасъл наречен Право на Интернет. Това безспорно е нужно, защото Мрежата се превръща в част от ежедневието на обществото.

No related posts.

Защо да използваме РНР и MySQL?

Съществуват много различни продукти, които можете да използвате за създаването на сайт за е-търговия.
Ще трябва да направите своя избор за;
•   Хардуер за уеб сървъра
•    Операционна система
•    Уеб сървърен софтуер
•    Система за управление на бази данни
•    Програмен или скрипт език
Някои от тези възможности са зависими една от друга. Например, не всички операционни системи работят на всякакъв хардуер, не всички скрипт езици притежават средства за връзка към всякакви бази данни и така нататък.
В тази книга не обръщаме много внимание на вашия хардуер, операционна система или уеб сървърна програма. Едно от хубавите качества на РНР е, че е достъпен както за Microsoft Windows, така и за много версии на Unix и работи с всеки напълно функционален уеб сървър. Базата данни MySQL е също толкова гъвкава.
За да се демонстрират тези качества на РНР и MySQL, примерите в книгата са написани и тествани на две популярни платформи:
•    ОС Linux и Apache уеб сървър
•    ОС Microsoft Windows 2000 и Microsoft Internet Information Server (IIS)

No related posts.

• скаларни (прости);

- целочислени;
- реални;
- символни;
- булеви;

• структурирани;

- масиви;
- записи;
- файлове;

• указатели;

Целочислен тип на данните (INTEGER)
Състои се от всички цели числа от даден интервал, чиито граници зависят от конкретната реализация в дадения контролер. Записването на целите числа не се различава от общоприетия запис. Елементите на множеството стойности от тип INTEGER се наричат цели константи. Променлива величина, множеството от допустими стойности, на която съвпада с множеството от стойностите на типа INTEGER, са нарича променлива от тип INTEGER. Целите променливи се използват предимно като индексни променливи и параметри за цикли. Всеки числов резултат може да бъде преобразуван в целочислен.

Реален тип на данните (REAL)
Този тип определя стойностите на подмножеството на реалните числа, които се записват с цяла и дробна част, разделена от десетична точка. Областта от стойностите на реалния тип е неизброима, защото между две реални стойности съществуват безброй много реални стойности, а паметта на компютъра съдържа краен брой байтове. Поради това реалните променливи се представят в паметта на компютъра с приближение.

Символен тип на данните (CHAR)
Стойностите на променлива от символен тип представляват крайно и подредено множество от символи. Символите от това множество се наричат символни константи. Променлива с множество от допустими стойности символи, се нарича символна променлива.
На всеки символ от множеството на тип CHAR е поставено цяло число от 0 до 255, наречено код. Най-често използваният код е ASCII (American Standard Code for Information Interchange), създаден в САЩ и станал световен стандарт.

Масив (ARRAY)
Масивът е структура от данни, в която се обединяват фиксиран брой еднотипни елементи във вектори (едномерни масиви), матрици (двумерни масиви – таблици) и др. Елементите на масива могат да се разглеждат като множество от допустими стойности на величина свързана с масива. Тази величина се нарича още променлива с индекси. Стойностите на тази променлива се променят при промяна на индексите и при промяна на стойностите на съответния елемент. Основните операции при масива са извличане на стойност и изменение на стойността на елемент.

Запис (RECORD)
Записът е структура от данни, съдържаща определен брой елементи, които могат да бъдат от различен тип. Елементите на записа се наричат полета и могат да бъдат от произволен тип. Всяко поле на записа има име. Могат да се обработват, както отделни полета на записа, така и цялата структура наведнъж. Обръщението към полетата на записа става чрез имената на полетата.

Файл (FILE)
Файлът е съставен (структурен) тип данни. Най-често елементите на файла са от тип запис. Файлът е основна структура от данни в програмирането и е предназначена за:

- съхраняване на програми;
- съхраняване на данни;
- съвместно използване на данни;
- входно устройство;
- пренасочване на изход;

При програмируемите контролери е въведено понятието операнд (Operand), който съдържа данни. Ladder елементите и функциите определят начина, по който данните в операнда се използват във вашата програма. Всеки операнд има адрес и описание. Когато изберете Ladder елемент и го поставите в мрежата, се отваря прозореца „Select Operand and Address” (избор на операнд и адрес), позволявайки ви да свържете тип на операнда, да изберете адрес и да присвоите описание.

Типове операнди и символи при Unitronics OPLC

Inputs  (I)
Входовете (Inputs) са битови операнди (0 или 1).
Броят на входовете варира в зависимост от I/O модулите и I/O модулите за присъединяване, които сте  интегрирали във вашата система. Входът е действително свързания хардуерен вход в контролера.

Outputs  (O)
Изходите (Outputs) са битови операнди (0 или 1).
Броят на изходите варира в зависимост от I/O модулите и I/O модулите за присъединяване, които сте  интегрирали във вашата система. Входът е действително свързания хардуерен вход в контролера.

Timer (Т)
В контролерите на Unitronics са реализирани три типа таймери.

• TD Timer: таймер със забавяне;
• TA Timer: таймер с натрупване;
• TE Timer: таймер с разширен импулс;

Стойността на таймера може да се показва на екрана като текуща или изминала стойност.
Максималното количество време, което можете да зададете на таймера е 99 часа, 59 минути и 59,99 секунди.

Counters (C)
VisiLogic предлага  24/32 16-битови вградени брояча, които се означават със символа C.

Memory Bits  (MB)
Memory Bits са битови операнди (0 или 1).

Memory Integers   (MI)
Memory Integers са 16-битови целочислени операнди, които могат да бъдат със знак или без знак. Обхватът на MI е -32 768 до +32 767.

Memory Long Integer  (ML)
Memory Long Integers са 32-битови целочислени операнди, които могат да бъдат със знак или без знак, с обхват от -2 147 483 648 до +2 147 483 647.

Double Word   (DW)
Операндът двойна дума (Double Word) е 32-битово цяло число без знак, максимална стойност 4 294 967 295.

Memory Floating Point Integer  (MF)
Floating point integers са 32-битови целочислени операнди, които могат да бъдат със знак или без знак с обхват от -3.402E37 до -1.176E-35 за отрицателните числа и от +1.176E-35 до +3.402E37 за положителните числа.

Constant Value   #
Постоянната стойност (Constant Value) е цяло число, със знак или без знак, която е създадена от програмиста. Постоянните стойности са обозначават със знака за номер (#).

X операнди (само при подобрената версия)
X операндите се обработват в RAM паметта на процесора. Използвайте ги в подпрограми, където времето за сканиране е от решаващо значение, като например в програми за прекъсване.
Имайте впредвид, че стойностите на X операндите не се запазват при изключване на захранването.

Системни операнди
Системните операнди са свързани с определени функции и стойности в операционната система на контролера.

Мрежови операнди
Ако контролерът е свързан в мрежа, следните операнди са достъпни за други контролери:

В контролерите на Unitronics, като структорирани типове данни, се използват вектори, таблици с данни и файлове.

No related posts.

Динамиката във WEB страниците се реализира като се следи за настъпване на някакво събите (Event), свързано с обект от страницата, като ако събитието настъпи се предприема съответното действие (Action).

Примери за обекти и свързани с тях събития, респективно действия:

Както установяването на настъпило събитие, така и реализацията на съответното действие става посредством програмен код. След като добавите динамични ефекти, в директорията на създавания от вас сайт ще откриете файл с разширение js съдържащ генериран от FrontPage JavaScript код, който реализира откриването на посочените от вас събития и на съответните им действия посредством функции.

В това упражнение ще бъдат използвани само скриптове, предлагани/генерирани автоматично в средата на FrontPage 2003.

При тестване на някои от ефектите в браузер може преди визуализирането на ефекта  да получите съобщение, че от съображения за сигурност има блокирано съдържание в разглежданата страница (определя се от настройката на браузера в Tools/InterentOptions – панел Security) – след натискане на бутон OK в прозореца на съобщението и кликване/щракване с мишката върху жълтата ивица в прозореца на браузера  се получава меню, от което се избира Allow Blocked Content, за да се види заложения от вас ефект.

Препоръчителен дизайнерски подход е да се подхожда пестеливо и да не се претрупва страницата с ефекти – твърде много ефекти биха размили акцента от онази част на съдържанието, която бихте искали да привлече вниманието на посетителя. Някои от динамичните ефекти удължават времето за зареждане на страницата. Важно е страниците, съдържащи динамични ефекти да се тестват в различни браузери, тъй като не всички браузери и не във всяка  от версиите си са в състояние да визуализират ефектите.

1. Елементарни динамични ефекти

Инструментът View/Tollbars/DHTMLEffects cлед избор на обект в страницата дава възможност за избор от падащо меню на настъпило събитие On <Choose an event>, респективно на  съответстващото му действие Apply с възможност за уточняване на различни варианти на проява посредством падащо меню Settings. Съдържанието на падащите менюта се мени в зависимост от избрания обект и съответстващото му действие. С този инструмент не е възможно свързването на един обект с повече от едно събитие, предизвикващо някакво действие. На практика изборът на обект избира тага, с който обектът е включен в страницата и добавя към неговите атрибути информация свързваща най-често име на събитие с името на JavaScript-функция, която го реализира.  Затова ако се избере част от текст, разположен в областта на действие на тага <p>, ефектът се прилага за целия параграф, а не само за избрания текст.

С бутон от тази лента в дизайнерския изглед става видима или се скрива областта на действие на ефекта посредством специфично оцветяване.

Ефект, свързан с избрания обект се изтрива посредством Remove Effect от същата лента с инструменти, ако в дизайнерски изглед сте позиционирани в зоната на действие на ефекта.

Задача 1

• Създайте нов празен сайт с име Dynamic;
• В новия сайт създайте страница DynEffects1.htm;
• В тази страница въведете текст на 2-3 реда, като клавиша Enter натиснете едва в края на въвеждането, за да получите повечко текст, разположен в параграф. Изберете коя да е дума в текста и свържете събитието click (еднократно натискане на ляв бутон на мишката) върху текста с промяна на шрифта (Formatting) по размер, цвят и плътност, както и с добавянето на рамка за текста в цвят, различен от този избран за текста на целия документ;
• В същата страница добавете изображение по ваш избор от наличните (в директория H:\ex5\touse), за което при събитие Page Load включете ефект Fly In с настройка From Bottom;
• Проверете как работят ефектите;
• Изтрийте ефекта, свързан с изображението и добавете нов ефект – при събитието Mouse over – позициониране на мишката върху изображението да се предизвиква действието SwapPicture, като новото изображение да бъде по ваш избор от наличните, но различно от вече използваното по-горе в задачата;
• Поверете как работят ефектите;
• Разгледайте в кодов изглед промените, които е направил FrontPage за реализиране на ефектите – освен промените в тялото на html-документа обърнете внимание и на промените в head секцията.

Задача 2

Направете така, че две думи, виждащи се на един ред в прозореца на бараузера, при поставяне на мишката върху всяка от тях (събитие mouseover) тя да се оцветява в различен от другата дума и останалия текст в документа цвят.

Указания:

Използвайте знанията, придобити в упражнението относно различните контейнери (нива, таблици) за обекти – те трябва да се включат в документа на съответното място преди въвеждането на думите.

2. Динамични ефекти, свързани с отварянето/затварянето на страница или сайт

Меню Format/Page Transition предоставя възможности за създаване на динамични ефекти, свързани с настъпване на събитията отваряне на нова страница или сайт, респективно затварянето им. В полето Duration се указва продължителността на ефекта, отчитана в секунди.

Визуализацията на динамични ефекти от този вид (водят до увеличаване на времето за зареждане на страницата) може да се разрешава/забранява от настройките на браузерa – за InternetExplorer това става от меню Tools/InternetOptions, панел Advanced, раздел Browsing, опция EnablePageTransitions.

Задача 3

• В сайта Dynamic добавете нова страница DynEffects2.htm;
• Включете в нея изображение от директория H:\ex5\touse. Свържете със събитието отваряне (PageEnter) на страницата DynEffects2.htm в браузера например ефекта Horizontal blinds, а със затварянето й (PageExit) – например Circle in с продължителност на всеки ефект не повече от по 3-4 секунди;
• В страницата Index.htm (ако нямате такава – добавете я) добавете текстова хипервръзка към DynEffects2.htm, а в страница DynEffects2.htm – текстова хипервръзка към Index.htm;
• Проверете дали браузерът InternetExplorer е настроен така, че да визуализира ефекти от този вид;
• Тествайте създадените ефекти;
• В дизайнерски изглед, на произволно място в отворената за редактиране DynEffects2.htm с десен клик на мишката извикайте контекстно зависимото меню и в подменю PageProperties разгледайте панел Custom.

3. Добавяне на повече действия, свързани с различни събития за обект

По-гъвкав и мощен инструментариум за включване на динамика предлага меню View/Task Pane, след което в панела на задачите от разположеното най-горе в него падащо меню се избира Behaviors (= поведение, като е възможно в момента там да се вижда възможността GettingStarted, а натискане на плътната стрелка отваря падащо меню, от което е достъпна възможността Behaviors).

При избран обект в дизайнерския изглед меню Insert предлага възможности за избор на действие, като следващите стъпки, които дизайнерът трябва да извърши зависят от избраната възможност. На някоя от стъпките се появява табличката Events Actions, като в първата колона при задържане на мишката върху името на събитието (на примера горе е ondbclick) се визуализира плътна стрелка, която дава достъп до падащо меню за избор/смяна на събитието, чието настъпване предизвиква избраното действие.  С този инструмент към един обект могат да бъдат свързани повече от една двойка събитие-действие. Така оформеният списък от двойки събитие-действие може да бъде редактиран чрез добавяне на ново действие от меню Insert на панела със задачите, изтриване на избрана двойка посредством Delete бутона (така се изтрива и обекта от страницата, а не само действието, свързано с него). Десен клик с бутона на мишката върху частта Action на някоя от въведените двойки събитие-действие отваря контекстно зависимото меню, от където също са достъпни възможностите за редактиране. До прозорец за редактиране можете да достигнете и посредством  двоен клик с мишката.

Задача 4

• Добавете към сайта си нова страница DynEffects3.htm
• В новата страница наберете някаква дума, към която за следните три събития добавете съответните действия/ефекти:

°         при позициониране на мишката върху думата в Status bar (лентата на състоянието) на браузера да се появява пояснителен текст „върху думата”

°         при отместване на мишката от думата – да изчезва текстът от лентата на състоянието

°         при двоен клик с мишката върху думата в лентата на състоянието да се появява (докато мишката след двойния клик е все още върху думата) текста „двоен клик“.

Указания:

Използвайте SetText/SetTextofStatusBar

Задача 5

• В страницата Index.htm добавете JumpMеnu с две позиции dhtml и dyneffects, така че при избор на позиция от него в нов прозорец на бараузера да се показва съответно съдържанието на файл DynEffects1.htm, респективно – DynEffects2.htm;
• Тествайте работата на менюто;
• Добавете нова опция picture на първа позиция в менюто, при избора на която в нов прозорец на браузера да се вижда изображение по ваш избор от наличните.

Задача 6

• В страницата Index.htm от Insert/InlineFrame включете в страницата си фрейм;
• В страницата Index.htm (извън фрейма) добавете ново JumpMеnu с две позиции dhtml и pic, така че при избор на първата в InlineFrame да се вижда DynEffects1.htm, а при избор на втората в InlineFrame да се вижда изображение по ваш избор от наличните;
• Тествайте функционалността на новото меню.

Указания:

За да бъде включен фреймът в списъка с възможни цели (Target) на елемента JumpMеnu изберете NewPage за първоначално визуализиране във фрейма.

Задача 7

В страницата Index.htm към първото JumpMеnu добавете т.н. Go – бутон, така че избраната позиция от менюто да се задейства едва след натискане на бутона, а не веднага след избор в менюто.

Указания:

• Добавете бутон на подходящо място в страницата от меню Insert/WebComponent/DynamicEffects -> InteractiveButton (или Insert/InteractiveButton);
• За новия бутон изберете действие JumpMеnuGo, като укажете желаното меню;
• Изтрийте действието свързано с JumpMеnu, към което сте добавили бутона;
• Проверете как работи комплектът меню-бутон.

Задача 8

• • В страницата Index.htm посредством меню Insert/Form добавете два бутона и текстово поле. „Оживете” бутоните така, че при натискане на единия в текстовото поле да се появява текста hello, а при натискане на другия на два различни реда в InlineFrame да се появява текста hi, респективно my friend;
  • Проверете действието на бутон Reset за тази форма – ако сте го изтрили – добавете го;
  • Променете действието свързано с първия бутон така, че при натискането му да се отваря URL по ваш избор.

Указания:

Добавянето на текст във фрейма става в рамките на тагове <body> и </body>, като тези тагове също трябва да бъдат включени – т.е. трябва да оформите тялото на малък html документ.

Задача 9

Създайте главно меню с две позиции, като поне за едната позиция добавите още две възможности (кaскадно меню) и използвайте възможностите на FrontPage, за да го направите функционално. Използвайте нива/слоеве (Layers) за поместване на главното и подчинените менюта.

Указания:

• Създайте нова страница CMenu.htm;
• Покажете панела на задачите TaskPane и от менюто горe в него вместо Behaviors изберете Layers;
• Вмъкнете в страницата ниво/слой, в което ще разположите главното меню и именувайте нивото/слоя gmenu (десен клик в TaskPane върху нивото и ModifyID)
• Разпънете слоя хоризонтално, за да можете да поместите повече от един бутон в него;
• От меню Insert/WebComponent/DynamicEffects->InteractiveButton вмъкнете два бутона, подходящи за хоризонтално разположено меню и ги именувайте например GM1, GM2;

За създаване на подменю например на бутон GM1изпълнете следните стъпки:

• Вмъкнете в страницата нов слой под първия бутон (извън първия слой), в който ще разположите подменюто и го наречете SmG1 (десен клик в TaskPane върху нивото и ModifyID)
• В новия слой от меню Insert/WebComponent/DynamicEffects->InteractiveButton вмъкнете два подходящи за вертикално разположено меню бутона един под друг (използвайте комбинацията Shift+Enter – може би си спомняте, че така се вмъкваше тага <br>, за да преминете на нов ред в слоя след вмъкнат първи бутон), като първия бутон именувайте SM11, а втория – SM12;
• Направете слоя с главното меню родителски за този с подчиненото меню, като в TaskPane посредством drag and drop технологията с мишката пренесете слоя на подчиненото меню и го пуснете върху този на главното меню (ако се наложи главното меню да се мести в страницата едновременно с него ще се мести и подчиненото);
• Променете размерите на слоя с подменюто, ако това се налага, за да бъде добре подравнен по границите на съответния бутон от главното меню;
• Направете от TaskPane слоя SmG1 с подменюто невидим (затворено око в TaskPane) – той ще трябва да се вижда само ако е избран съответния му бутон от главното меню;

За показване на подменюто, когато курсорът премине над бутона GM1 изпълнете следните стъпки:

• Изберете бутон GM1 като обект, върху който ще се прилага действието и от TaskPane изберете Behaviors. Този вид бутони вече имат свързани с тях действия, които ще се визуализират и предстои добавянето на ново действие от меню Insert/ Change Property;
• В диалоговия прозорец е избрана опцията Current Element (текущ елемент), какъвто сега е бутон GM1, но желаното действие е свързано с нивото SmG1 – т.е. трябва да бъде избран друг елемент и затова посочете Select Element, при което в полето трябва да се появи тага div за слой. От двата възможни слоя в падащото меню с имена на елементи (ElementID) изберете SmG1 за слоя на подменюто. Натиснете бутон Visibility и в получения диалогов прозорец изберете Visible, след което – бутон OK за затваряне на диалогов прозорец Visibility. Включете поле Restore on mouseout event, за да се възстанови старото положение – когато курсорът напусне бутона подменюто трябва да става невидимо. Натиснете бутон OK за затваряне на диалогов прозорец ChangeProperty;
• В TaskPane всички досега уточнения за действието (Action) ChangeProperty са съпоставени на събитието (Event) onclick за бутона GM1, което трябва да промените на onmouseover, за да не е необходимо натискането на GM1, за да се види неговото подменю.

Ако тествате резултата в браузер ще забележите, че натискането на бутон от подменюто не е възможно, защото според настройките извършени до сега то трябва да изчезва след напускане на бутон GM1 от главното меню. За да бъде подменюто видимо, когато курсорът е над него изпълнете следните стъпки:

• Трябва да се избере в дизайнерския изглед нивото на подменюто, за да се сменят неговите свойства, но то е скрито и не се вижда. Налага се да превключите TaskPane в Layers режим или от менюто в горната част на TaskPane, или от хипервръзката Layers в долната част на панела на задачите и в режима Layers от панела на задачите да изберете слоя на подменюто. След това отново превключете към режима Behaviors на панела на задачите;
• В режима Behaviors изберете Insert/ Change Property;
• В диалоговия прозорец Change Property изберете Current Element, след което натиснете бутон Visibility;
• В новия диалогов прозорец изберете Visible и натиснете OK;
• В диалоговия прозорец Change Property включете Restore on mouseout event, за да осигурите изчезването на подменюто, когато курсора го напусне;
• Натиснете OK бутона, за да запазите настройките в промяната на свойствата;
• В режима Behaviors на панела на задачите променете съответното събитие от onclick на onmouseover;
• Запазете страницата и я тествайте в браузер.

4. Добавяне на аплети

С програмния език Java при използване на подходящи класове-библиотеки се създават програми, които могат да се включват във WEB страници и да бъдат изпълнявани в браузер. Добавянето на такива програмки в HTML документи става посредством тагa applet, в чийто атрибут code трябва да бъде посочен файл с разширение class, а в атрибутите width и height – размерът в пиксели на графичното изображение, което е визуализацията на изпълнявания аплет в прозореца на браузера.

‘ Кода  (source) на java – програмата се записва във файл с разширение java. След компилиране на java-файл се получва class-файл, съдържащ т.н. byte -код. Необходимо е да има интерпретатор за Java byte кода и настройките на браузера да позволяват използването му, за да може да бъде стартиран аплета.

За да e възможно добавянето на аплети в средата на FrontPage трябва да е включена възможността JavaApplets, намираща се в панел Authoring, достъпен от меню Tools/PageOptions.

Добавянето на аплети в средата FrontPage става чрез меню Insert/WebComponent, където от полето ComponentType се избира Advanced Controls и в раздела ChooseAControl -  JavaApplet, след което се натиска бутон Finish (последните две действия може да бъдат изпълнени едновременно с двоен клик на мишката при избор на Java Applet).

В появилия се прозорец в съответните  полета се указват:

Ø  Applet sorce – името на class – файла;

Ø  Applet basе URL – път до  class – файла;

Ø  Applet parameters – на някои аплети могат да бъдат предавани параметри от потребителя, който след натискане на бутон Add може да добавя двойки от стойности;

Ø  Layout позициониране на аплета в прозореца на браузера;

Ø  Width стойност в пиксели на ширината на аплета (задава стойност на съответния атрибут на тага applet);

Ø  Height стойност в пиксели на височината на аплета (задава стойност на съответния атрибут на тага applet).

Задача 10

• Разгледайте помощта, която FrontPage предлага по ключовите думи applet insert
• Проверете дали настройките на FrontPage позволяват включването на аплети;
• Създайте нова страница Applet.htm;
• В страницата Applet.htm добавете аплет (използвайте class файла, разположен в директория H:\ex5\touse);
• Проверете резултата в браузер;
• Променете позиционирането на аплета в прозореца на браузера и проверете резултата.

Указания:

Изберете възможността Help вместо Behaviors и в полето SearchFor наберете ключовите думи.

No related posts.