Програмиране на unitronics

За из�ледване на проце�ите и обектите в заобикал�щи� ни реален �в�т, обикновено �е отчитат �амо �ъще�твени за решаването на проблема �вой�тва и отношени�, като �е по�тро�ва модела на из�ледвани� обект.
При обработката на информаци�та �е разграничават две о�новни �трани на обработката: обект на обработката (данна) и процедура на обработката (алгоритъм). Структурата от данни и алгоритъма �а о�новните елементи на в��ка компютърна програма. Изборът на �труктурата от данни и �ъ�тав�нето на алгоритми за т�хната обработка ни дава ключа, за да проверим дали програмата прави точно това, за което е �ъздадена.
Термините “информациÑ�” и “данни” Ñ�а Ñ‚Ñ�Ñ�но Ñ�вързани. Данните Ñ�а Ñ�иÑ�тематизирана информациÑ� във вид удобен за обработка Ñ� помощта на компютър. ПонÑ�тието данна е Ñ‚Ñ�Ñ�но Ñ�вързано Ñ� понÑ�тието величина. Величина е абÑ�трактен информационен обект, оÑ�новно Ñ�редÑ�тво за изразÑ�ване на определени Ñ�войÑ�тва на реалниÑ� Ñ�вÑ�Ñ‚. Данната може да Ñ�е разглежда като Ñ�тойноÑ�Ñ‚ на величината. Едно от Ñ�редÑ�твата, предвидени от почти вÑ�ички езици за програмиране, е възможноÑ�тта да Ñ�е прави обръщение към величините Ñ� помощта на име (наречено още идентификатор). За имена на величини Ñ�е използват букви, а понÑ�кога и цифри. Ð�Ñ�кои от величините Ñ�а конÑ�танти. Те имат една и Ñ�ъща Ñ�тойноÑ�Ñ‚ в рамките на конкретна програма, в коÑ�то Ñ�а дефинирани. Други величини Ñ� имена Ñ�а променливи. Те могат да променÑ�Ñ‚ Ñ�тойноÑ�тта Ñ�и в рамките на програмата.
Величината �е �чита за определена, ако �е познават нейното име и множе�твото от �тойно�ти, които т� може да приеме в различни моменти при изпълнението на програмата. Данните �а �тойно�тите, които приема величината. Величината е о�новно �ред�тво за израз�ване на различни характери�тики и �вой�тва на предметите и �влени�та. При �ъ�тав�не на алгоритми тези характери�тики �е пред�тав�т �ъ� �тойно�ти на �ъответните величини.
Данните �а организирани в �труктури от данни. Една �ъвкупно�т от данни �е нарича �труктура от данни, когато между отделните й ча�ти и елементи �а дефинирани различни отношени�, връзки, ограничени� и правила за до�тъп до т�х.
Под �труктура от данни �е разбира организирана информаци�, ко�то може да бъде опи�ана, �ъздадена и обработена � помощта на програма.
В най-елементарен вид �труктурно�тта на данните е дадена в организаци�та на оперативната памет на компютъра (разделена на байтове и машинни думи) и наличие на типове в езиците за програмиране. Сред�твата на езика за програмиране, които �лужат за пред�тав�не на �ъвкупно�т от �ведени�, �е наричат �труктура от данни. Данните винаги имат �труктура, ко�то �е нарича формат. О�вен това данните винаги �е паз�т в �труктури от данни. Eто защо между т�х има хоризонтални и вертикални връзки. Структурите от данни и алгоритмите образуват програмите. Реги�трите и думите от оперативната памет образуват �труктурите от данни. �лгоритмите, във вид на правила, заложени в компютъра, интерпретират и обработват данните.
Типът на данните е математиче�ка и информационна �труктура. Той е о�новно �вой�тво на данните. В�еки тип определ� допу�тимо множе�тво от �тойно�тни на �ъответните данни и операции, които могат да �е извършат над тези данни. С типа на данните �а �вързани и начинът на пред�тав�не на данните в оперативната памет на компютъра. �ко две величини имат едно и �ъщо множе�тво от допу�тими �тойно�ти, тогава �е казва, че те �а от един и �ъщи тип. Типовете елементарни данни предварително �е пред�тав�т по определен вътрешен начин от програмата компилатор, ко�то превежда операторите в програмата от езика за програмиране на машинен език. Типът на променливата тр�бва да �е зададе, за да може компилаторът да задели м��то в паметта и разположи данните в подход�ща форма.
Типовете данни, разпознавани от езиците за програмиране, включват е�те�твени чи�ла, цели чи�ла, реални чи�ла (приближени на де�етичните дроби), множе�тва �имволи и �имволни низове. В много �ъвременни компютърни �и�теми за един �имвол в паметта �е задел�т о�ем бита (един байт), докато за е�те�твено или ц�ло чи�ло могат да �е о�тав�т два или четири байта, реално чи�ло може да заема до о�ем байта.
Типовете данни �а обо�обени в три групи:

• Ñ�каларни (проÑ�ти);

- целочи�лени;
- реални;
- �имволни;
- булеви;

• Ñ�труктурирани;

- ма�иви;
- запи�и;
- файлове;

• указатели;

Целочи�лен тип на данните (INTEGER)
Съ�тои �е от в�ички цели чи�ла от даден интервал, чиито граници зави��т от конкретната реализаци� в дадени� контролер. Запи�ването на целите чи�ла не �е различава от общоприети� запи�. Елементите на множе�твото �тойно�ти от тип INTEGER �е наричат цели кон�танти. Променлива величина, множе�твото от допу�тими �тойно�ти, на ко�то �ъвпада � множе�твото от �тойно�тите на типа INTEGER, �а нарича променлива от тип INTEGER. Целите променливи �е използват предимно като индек�ни променливи и параметри за цикли. В�еки чи�лов резултат може да бъде преобразуван в целочи�лен.

Реален тип на данните (REAL)
Този тип определ� �тойно�тите на подмноже�твото на реалните чи�ла, които �е запи�ват � ц�ла и дробна ча�т, разделена от де�етична точка. Обла�тта от �тойно�тите на реални� тип е неизброима, защото между две реални �тойно�ти �ъще�твуват безброй много реални �тойно�ти, а паметта на компютъра �ъдържа краен брой байтове. Поради това реалните променливи �е пред�тав�т в паметта на компютъра � приближение.

Символен тип на данните (CHAR)
Стойно�тите на променлива от �имволен тип пред�тавл�ват крайно и подредено множе�тво от �имволи. Символите от това множе�тво �е наричат �имволни кон�танти. Променлива � множе�тво от допу�тими �тойно�ти �имволи, �е нарича �имволна променлива.
�а в�еки �имвол от множе�твото на тип CHAR е по�тавено ц�ло чи�ло от 0 до 255, наречено код. �ай-че�то използвани�т код е ASCII (American Standard Code for Information Interchange), �ъздаден в С�Щ и �танал �ветовен �тандарт.

Ма�ив (ARRAY)
МаÑ�ивът е Ñ�труктура от данни, в коÑ�то Ñ�е обединÑ�ват фикÑ�иран брой еднотипни елементи във вектори (едномерни маÑ�иви), матрици (двумерни маÑ�иви – таблици) и др. Елементите на маÑ�ива могат да Ñ�е разглеждат като множеÑ�тво от допуÑ�тими Ñ�тойноÑ�ти на величина Ñ�вързана Ñ� маÑ�ива. Тази величина Ñ�е нарича още променлива Ñ� индекÑ�и. СтойноÑ�тите на тази променлива Ñ�е променÑ�Ñ‚ при промÑ�на на индекÑ�ите и при промÑ�на на Ñ�тойноÑ�тите на Ñ�ъответниÑ� елемент. ОÑ�новните операции при маÑ�ива Ñ�а извличане на Ñ�тойноÑ�Ñ‚ и изменение на Ñ�тойноÑ�тта на елемент.

Запи� (RECORD)
Запи�ът е �труктура от данни, �ъдържаща определен брой елементи, които могат да бъдат от различен тип. Елементите на запи�а �е наричат полета и могат да бъдат от произволен тип. В��ко поле на запи�а има име. Могат да �е обработват, както отделни полета на запи�а, така и ц�лата �труктура наведнъж. Обръщението към полетата на запи�а �тава чрез имената на полетата.

Файл (FILE)
Файлът е �ъ�тавен (�труктурен) тип данни. �ай-че�то елементите на файла �а от тип запи�. Файлът е о�новна �труктура от данни в програмирането и е предназначена за:

- �ъхран�ване на програми;
- �ъхран�ване на данни;
- �ъвме�тно използване на данни;
- входно у�трой�тво;
- прена�очване на изход;

При програмируемите контролери е въведено понÑ�тието операнд (Operand), който Ñ�ъдържа данни. Ladder елементите и функциите определÑ�Ñ‚ начина, по който данните в операнда Ñ�е използват във вашата програма. Ð’Ñ�еки операнд има адреÑ� и опиÑ�ание. Когато изберете Ladder елемент и го поÑ�тавите в мрежата, Ñ�е отварÑ� прозореца „Select Operand and Address” (избор на операнд и адреÑ�), позволÑ�вайки ви да Ñ�вържете тип на операнда, да изберете адреÑ� и да приÑ�воите опиÑ�ание.

Типове операнди и �имволи при Unitronics OPLC

Inputs  (I)
Входовете (Inputs) �а битови операнди (0 или 1).
Бро�т на входовете варира в зави�имо�т от I/O модулите и I/O модулите за при�ъедин�ване, които �те  интегрирали във вашата �и�тема. Входът е дей�твително �вързани� хардуерен вход в контролера.

Outputs  (O)
Изходите (Outputs) �а битови операнди (0 или 1).
Бро�т на изходите варира в зави�имо�т от I/O модулите и I/O модулите за при�ъедин�ване, които �те  интегрирали във вашата �и�тема. Входът е дей�твително �вързани� хардуерен вход в контролера.

Timer (Т)
В контролерите на Unitronics �а реализирани три типа таймери.

• TD Timer: таймер Ñ�ÑŠÑ� забавÑ�не;
• TA Timer: таймер Ñ� натрупване;
• TE Timer: таймер Ñ� разширен импулÑ�;

Стойно�тта на таймера може да �е показва на екрана като текуща или изминала �тойно�т.
Мак�ималното количе�тво време, което можете да зададете на таймера е 99 ча�а, 59 минути и 59,99 �екунди.

Counters (C)
VisiLogic предлага  24/32 16-битови вградени бро�ча, които �е означават �ъ� �имвола C.

Memory Bits  (MB)
Memory Bits �а битови операнди (0 или 1).

Memory Integers   (MI)
Memory Integers �а 16-битови целочи�лени операнди, които могат да бъдат �ъ� знак или без знак. Обхватът на MI е -32 768 до +32 767.

Memory Long Integer  (ML)
Memory Long Integers �а 32-битови целочи�лени операнди, които могат да бъдат �ъ� знак или без знак, � обхват от -2 147 483 648 до +2 147 483 647.

Double Word   (DW)
Операндът двойна дума (Double Word) е 32-битово ц�ло чи�ло без знак, мак�имална �тойно�т 4 294 967 295.

Memory Floating Point Integer  (MF)
Floating point integers �а 32-битови целочи�лени операнди, които могат да бъдат �ъ� знак или без знак � обхват от -3.402E37 до -1.176E-35 за отрицателните чи�ла и от +1.176E-35 до +3.402E37 за положителните чи�ла.

Constant Value   #
По�то�нната �тойно�т (Constant Value) е ц�ло чи�ло, �ъ� знак или без знак, ко�то е �ъздадена от програми�та. По�то�нните �тойно�ти �а обозначават �ъ� знака за номер (#).

X операнди (�амо при подобрената вер�и�)
X операндите �е обработват в RAM паметта на проце�ора. Използвайте ги в подпрограми, където времето за �каниране е от решаващо значение, като например в програми за прекъ�ване.
Имайте впредвид, че �тойно�тите на X операндите не �е запазват при изключване на захранването.

Си�темни операнди
Си�темните операнди �а �вързани � определени функции и �тойно�ти в операционната �и�тема на контролера.

Мрежови операнди
�ко контролерът е �вързан в мрежа, �ледните операнди �а до�тъпни за други контролери:

В контролерите на Unitronics, като �трукторирани типове данни, �е използват вектори, таблици � данни и файлове.

No related posts.