В�ичко за интранет

УВОД

�овите информационни и комуникационни технологии намират в�е по-широко приложение в �ъвременни� живот. �аблюдава �е тенденци� за глобална цифровизаци� на в�ички медийни дейно�ти, тотална автоматизаци� на интелектуални� човешки труд и изграждане на единна �ветовна комуникационна интегрирана �и�тема за предаване, приемане, контрол и обработка на информаци�та.
В�е повече �фери от обще�твени� живот приб�гват до у�лугите на новите информационни технологии. Това �е обу�лав� от факта, че т�хната ефективно�т нара�тва в геометрична прогре�и� в зави�имо�т от размаха на приложението им. Себе�тойно�тта на цифровите комуникационни у�луги е многократно по-ни�ка в �равнение � до�коро конвенционалните �ред�тва за това. Използването на компютърни мрежи от в��какъв кла� доведе до интегриране на електронните у�луги и направи ле�ен и евтин до�тъпът до отдалечени информационни ма�иви и изчи�лителни ре�ур�и. Стана традиционно, �ложни �и�теми от в��какъв род да бъдат управл�вани и контролирани по метода на отдалечени� електронен до�тъп.
Разра�тването на мрежовите компютърни �труктури позволи обединението и интеграци�та им към �тандартите на �ветовната мрежа Интернет. Пон�тието информаци� придоби жизнено важно значение за нуждите на каче�твеното и ефективно управление.
Следователно екÑ�преÑ�ното и точно предаване на информациÑ� е необходимо уÑ�ловие за уÑ�пешното функциониране на вÑ�Ñ�ка Ñ�иÑ�тема – производÑ�твена, управленÑ�ка, информационна, комуникационна, транÑ�портна и пр. За да Ñ�е оÑ�ъщеÑ�тви това изиÑ�кване водещите разработчици на комуникационно оборудване и технологичен Ñ�офтуер Ñ�е Ñ�пират на вÑ�е по-авангардни решениÑ�, позволÑ�ващи доÑ�тъп до виÑ�окотехнологични и Ñ�ъщевременно евтини Ñ�редÑ�тва за обработка на информациÑ�.
Пон�ти� за Intranet
Мрежата Intranet �е използва за обмен на данни между вътрешните терминали на една компани� или групова организаци�. �алице �а много ползи за отделни� бизне� използващ тази мрежа:

• Хората Ñ�викват Ñ� тази подход за Ñ�ъвмеÑ�тна работа, в групата или в компаниÑ�та, както и извън Ñ‚Ñ�Ñ…;
• КомпаниÑ�та/групата и нейните хора имат доÑ�тъп до широката и бързо развиващата Ñ�е Ñ�ериÑ� от продукти, приложениÑ� и Ñ�ервизни уÑ�луги благодарение на Ñ�ветовно приетите методи на Internet, както и до многото атрактивни цени, които Ñ�а резултат от Ñ�илната конкуренциÑ� Ñ�ред производителите;
• Служителите и работата могат да Ñ�танат по-гъвкави и мобилни, тъй като Intranet премахва географÑ�ките и времевите бариери между Ñ‚Ñ�Ñ…;
• Intranet е вътрешна Web-мрежа Ñ� определена Ñ�тепен на Ñ�игурноÑ�Ñ‚;
• Intranet използва Ñ�ъщите технологии както Internet WWW, Ñ�ъщите протоколи за комуникациÑ�, браузъри и Ñ�тандарти;
• Intranet използва езика HTML за публикуване на информациÑ�та, поÑ�редÑ�твом Ñ�айтове Ñ�ъздадени от уеб дизайнер и програмиÑ�ти.

�о има и редица затруднени�, които възникват в проце�а на работа, като например н�кои от до�тъпите до �и�темната информаци� �а ограничени.

Сред�тва и компоненти на Intranet мрежи
О�новните �ред�тва на Intranet мрежите �а:

• TCP/IP връзка;
• Web уÑ�луги: HTTP, FTP, TELNET, E-MAIL др.;
• HTML инÑ�трументи:

1. HTML редактор: такъв като FrontPage, Netscape Gold, HotDog и др.
2. HTML платформа: такава като ANT-HTML, Easy Help/Web и др.
3. HTML тран�латор: такъв като BiTex, DEC write, Frame Maker и др.

• Браузъри: такива като Netscape Navigator, Microsoft Internet Explorer, Hot Java и др.

Компонентите на Intranet мрежите �а:

• Мрежова инфраÑ�труктура – такава като LAN (Local Area Network) Ñ� протоколи за комуникациÑ� (такива като TCP/IP);
• Web Ñ�ървър – мÑ�Ñ�тото, където Ñ�а разположени вÑ�ички Web Ñ�траници и благодарение на него Ñ�а възможни уÑ�лугите FTP, Telnet, HTTP и др;
• Компютри Ñ�вързани към LAN Ñ� необходим Ñ�офтуер за управление на Ñ�иÑ�темата.

1. Ред за проектиране на Intranet – мрежово решение
Когато дадена фирма �и е по�тавила за цел да доминира на пазарът на корпоративните конгломерати или пазарът на малките домашни потребители, то фирмата �е �треми да привлече по-богати и по-богати клиенти за да реализира мак�имални печалби. В�екидневно повечето клиенти поглеждат към Web за нови източници на доходи и в�е повече бизне�мени обръщат внимание на техните Web ме�та, за да задовол�т по пълно маниерите на �воите клиенти. За да о�танат конкурентно-�по�обни и да запаз�т ме�тото, което �а �и извоювали, техните организации �е нужда�т от технологична преднина пред �воите конкуренти. Intranet е едно разумно решение в тази на�ока. Докато Intranet �траниците може да имат връзка към Internet, то обратното не винаги е валидно тъй като Intranet не е до�тъпен за широката публика. Тази мрежа използва �ъщите протоколи за комуникации и хипервръзки както Web и така до�тав� �тандартен начин за вътрешно разпро�транение на информаци�та дори и до отдалечени бизне� ме�та. Много бизне�мени намират, че това �ъответ�твие е �амо �имволично, и че еднообразието на бутоните и връзките е �амо за придържане към �тандартната навигаци� в Internet, което уле�н�ва потребителите при боравене � налични� интерфей�. Докато Intranet може да не е много привлекателен � много �ложни графики, то в��ка нова �траница в тази мрежа има изц�ло завършен вид, който е изграден от приложно меню, връзки или надпи�и, които изглеждат по �ъщи� начин както в Web. В не� в�еки �лужител има определен до�тъпа до точно определени данни, от които той �е нуждае, и това �е определ� и контролира на доверие от �ами� него или от �пециална група. При вътрешнофирмен Intranet и в �лучаите, когато отделни фирми обедин�ват �воите мрежи тр�бва да �е о�ъще�тви внимателно �ъгла�уване и планиране на адре�ната �труктура, за по�тигане на оптимален резултат. При конфигуриране на IP-адре�и �е прави че�то грешката о�новната информаци� да �е копира върху у�трой�тва от еднакъв тип без непо�ред�твена пром�на на IP-адре�ите. За изграждане на локални и регионални Intranet-връзки (LAN, WAN) �ъще�твуват две алтернативи, а именно:
1. Използване на Gateway и на ча�тно поле за адре�аци�;
2. Свързване на адре�ни блокове в една ма�ка.a
Първи вариант: За вÑ�еки IP-клаÑ� е запазено Ñ�пециално Intranet-поле, което може Ñ�вободно да Ñ�е дефинира за вътрешни мрежи. Тези адреÑ�ни полета не Ñ�е предоÑ�тавÑ�Ñ‚ Ñ�вободно и никога не Ñ�е Ñ�вързват директно Ñ� Intranet. Intranet-адреÑ�ното поле включва адреÑ� клаÑ� Ð� (10.Ñ….Ñ….Ñ…), 16 поÑ�ледователни адреÑ�и клаÑ� Ð’ (172.16.Ñ….Ñ…) и 256 поÑ�ледователни адреÑ�и клаÑ� С (192.168.0.Ñ… – 192.168.255.Ñ…). Ð�ко е необходимо една от Ñ�танциите да получи доÑ�тъп до външниÑ� Internet, това Ñ�е оÑ�ъщеÑ�твÑ�ва поÑ�редÑ�твом приложни Gateway по техните IP-адреÑ�и. a
Втори вариант: За големи Intranet адреÑ�ни Ñ�труктури има по-малко практичеÑ�ко значение. Свързването на отделни LAN към различни пунктове Ñ�е оÑ�ъщеÑ�твÑ�ва поради причини за Ñ�игурноÑ�Ñ‚ по правило Ñ� помота на рутери. От една Ñ�трана мрежовото адреÑ�но поле е ограничено и вÑ�Ñ�ка организациÑ� получава един или нÑ�колко мрежови ID , а от друга – рутирането при вÑ�Ñ�ко адреÑ�иране на мрежовиÑ� възел (Ñ�танциÑ�) Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�е оÑ�ъщеÑ�тви дългоÑ�рочно по Ñ�ложна таблица за рутиране.
Практиче�ки �е об�лужва Subnet-ма�кирането, за което отговар� админи�тратора на мрежата. Създаването на Subnet подобр�ва контрола на адре�ното поле чрез локално раздел�не на гол�мата мрежа на множе�тво по-малки подмрежи така, че при един или н�колко мрежови номера да �е въведе рутер.
Subnet -ма�ката пред�тавл�ва 32-битово чи�ло, което �е при�во�ва заедно � IP- адре�а. По�тавените отл�во над��но единици в Subnet-ма�ката характеризират Subnet-ча�тта на номера на ма�кираното � нули Host-адре�но поле. Стандартните ма�ки на в�еки IP-кла� �а: 255.0.0.0 (кла� �), 255.255.0.0 (кла� В) и 255.255.255.0 (кла� С).
�а Фиг.1 е показано включването и примерът (131.70.1.90) из��н�ващ принципа на Subnet-ма�кирането, по който адре�ните полета �е превръщат в логиче�ки модули (напр. Intranet обла�т).
Subnet-ма�кирането е използван метод в Internet за ограничаване на адре�ните полета на отделните провайдери и за о�игур�ване ефективна Internet-връзка. О�вен �тандартните �е дефинират и индивидуални Subnet-ма�ки. Ма�ката �е запълва по принцип отл�во

Фиг.1
Планирането на Intranet не бива да �е изчерпва � ин�талирането на Web-�ървър. Intranet тр�бва непременно да �е разглежда като ин�трумент на модерната организаци�. �икога да не �е превръща в �амоцел, а да оптимизира �ъвме�тната дейно�т на хора и �ред�тва. При вземане на решение за внедр�ване на Intranet е необходимо да �е започне � пром�на на организационната �труктура.
Intranet не Ñ‚Ñ€Ñ�бва да Ñ�е ограничи Ñ�амо в Ñ�градата на фирмата. При отварÑ�не за външни потребители (клиенти, доÑ�тавчици и др.) да Ñ�е обърне внимание на аÑ�пекта Ñ�игурноÑ�Ñ‚ на данните. Различни Ñ�а възможноÑ�тите за защита на Ñ�екретната информациÑ�. Ð�апример откъÑ�ване на Intranet от Internet поÑ�редÑ�твом разделÑ�не на мрежи Ñ� локални разделителни Ñ�ървъри (Intranet-Web-Ñ�ървър във фирмата, Internet-Web-Ñ�ървър при провайдъра). Ð�дреÑ�ирането в Intranet е възможно Ñ� различен от TCP/IP адреÑ� – напр. IPX.
Тр�бва да �е внимава при внедр�ването на Intranet, тъй като погрешно или неточно изпълнение може да доведе до отрицателни резултати.
Въпреки в�ичко разходите и проблемите �а отно�ително малки, като �е имат в предвид технологичните по�тижени�, о�игурени � въвеждането на Intranet. Икономиите �а от по-бърза обработка на поръчката, намал�ване на разходите за коригиране на грешки и рекламации, както и повишаване на печалбите чрез у�танов�ване на трайни връзки � клиентите и �табилни цени.

2. Избор на програмни и апаратни �ред�тва.
2.1 Концепции
Съще�твуват много а�пекти на Интранет, в които �и�темите, предлагащи World Wide Web у�луги, могат да бъдат полезни. Разбира �е, тези у�луги могат да покриват широк �пектър от дейно�ти:

• уÑ�луги по управление на човешките реÑ�урÑ�и;
• материални и логиÑ�тични уÑ�луги (работно проÑ�транÑ�тво, офиÑ� и техничеÑ�ко оборудване, доÑ�тавки), както и вÑ�ички други уÑ�луги, включени в работниÑ� процеÑ� на ведомÑ�твото, за което е предназначен разработваниÑ�Ñ‚ Web възел;
• информационни уÑ�луги.

Съще�твуват �ледните три модела, които могат да �е използват при изграждането на даден Web възел:

• Централизиран модел Ñ� единичен Web Ñ�ървър, админиÑ�триран от Ñ�пециалиÑ�ти, занимаващи Ñ�е Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ъздаването и инÑ�талирането на нови уÑ�луги;
• Децентрализиран модел, при който вÑ�еки потребител наÑ�тройва Ñ�обÑ�твен Web Ñ�ървър и инÑ�талира на него уÑ�луги и реÑ�урÑ�и по Ñ�вой избор;
• СмеÑ�ен модел. Съдържа компоненти от двата предходни модела.

Целите и задачите на разработвани� възел тр�бва да бъдат в �ъответ�твие � изи�квани�та, по�тавени пред �и�темата, о�игур�ваща подобни у�луги от по-горе изброените. Определ�нето на критерии, по които да �е извършва изграждането на възела би помогнало при поддържането му в по�ледващата ек�плоатаци�.
Когато на�оките по изграждането на Интранет възела �а из��нени е целе�ъобразно да �е обърне внимание към начина на по�тро�ване и дизайна на възела. Този проце� може да �е раздели на две �вързани помежду �и ча�ти: логиче�ка и физиче�ка.
Логиче�ки дизайн на Интранет. Логиче�ки�т дизайн �е отъжде�тв�ва � проце�а на подреждането на информаци�та във възела в �ъответ�твие � н�какъв общ план. Информаци�та, ко�то е планирана да при�ъ�тва физиче�ки в т�лото на възела, може да �е раздели по е�те�твен начин на логиче�ки �вързани ча�ти. По време на дизайнер�ки� проце� добре подредени�т йерархичен модел може да �пъне работата по дей�твителното �ъздаване на Web възела, тъй като, както е изве�тно, кон�труирането на в�ички Web �траници �е о�нова на използването на хипервръзки, които не притежават йерархично�т. Следователно, в проце�а на разработването на Интранет възела, �пециали�тите, занимаващи �е � този проце�, ще бъдат принудени да �е придържат към използването на модели � нелинейна �труктура. Препоръчително е в проце�а на разработка на възела, неговите �ъздатели активно да �е кон�ултират � потенциалните �и потребители. В рамките на едно ведом�тво, за чиито нужди ще �е използва �и�темата, подобно допитване може да �е реализира � минимум у�или� и �ред�тва.
Физиче�ки дизайн на Интранет. Има различни начини за пред�тав�не на физиче�ките а�пекти на разработвани� Интранет Web възел. При възлите, изграждани по децентрализиран модел, отпада необходимо�тта от физиче�ко админи�триране на информаци�та от админи�тратора на възела, тъй като отделните компоненти, които го �ъ�тавл�ват �е поддържат и админи�трират от отговорни за това групи в �ъ�тава на �амата компани�.
Разбира �е, при възлите, изграждани по централизиран модел, нещата �то�т по обратен на опи�ани� по-горе начин. При т�х ц�лата отговорно�т по поддържането и админи�трирането на възела �е пада на негови� о�новен админи�тратор. �ужно е да �е отбележи, обаче, че положителната �трана по използването на подобен модел е повишената �тепен на �игурно�т и защитено�т на възела от дей�тви�та на недоброжелателни потребители.
Оптимална ефективно�т на управление може да �е по�тигне при използването на �ме�ени� модел в проце�а на изграждане на Web възела. Той предо�тав� мак�имална гъвкаво�т при изграждането и админи�трирането, както на логиче�ката, така и на физиче�ката �труктура на Интранет.

2.2. Софтуерни �ред�тва за изграждане на Web възел.
В началото на развитието на Web технологиите не �а �ъще�твували автоматизирани �ред�тва за разработка, композици� публикуване и управление на Web �траници. С у�ъвършен�тването на Web технологиите �е по�в�ва разнообразен �офтуер за интегрирана разработка на цели Web възли.
HTML – редактори и инÑ�трументи.
HTML – документът може да бъде Ñ�ъздаден Ñ� произволен текÑ�тов редактор, запиÑ�вайки го в Ñ�тандартен текÑ�тов формат, Ñ�лед което е необходимо да Ñ�е използват различни конвертори, които преобразуват нормалниÑ�Ñ‚ текÑ�тов формат в HTML – код.
Съще�твуват множе�тво такива програми, които у�ловно могат да �е раздел�т на �ледните групи:

• Add-ons (допълнениÑ�) към текÑ�тообработваща програма (Ñ�тилове, шаблони, макроÑ�и), които позволÑ�ват използването на даденото приложение за Ñ�ъздаване на HTML – документи. Пример за такъв Ñ�офтуер може да бъде Internet Assistant for Word на фирмата Microsoft;
• СамоÑ�тоÑ�телни HTML – редактори, нÑ�кои от които оÑ�игурÑ�ват режим на работа от типа WYSIWYG. WebEdit на Kenn Nesbitt е пример за такова приложение. Тук е мÑ�Ñ�тото да Ñ�е Ñ�помене, че Ñ�ъвременните браузъри, като Microsoft Internet Explorer и Netscape Communicator, поддържат вградени Ñ�редÑ�тва за разработка и композиране на Web Ñ�траници. Също така по-разпроÑ�транените офиÑ� пакети, като Microsoft Office, Ñ�ъдържат в Ñ�ебе Ñ�и продукти от типа на Microsoft Front Page, което е мощно Ñ�редÑ�тво за Ñ�ъздаване на цели Web възли, Ñ‚Ñ�хното публикуване и управление от вградениÑ� в продукта Web Ñ�ървър;
• ИнÑ�трументи за конвертиране на Ñ�тандартни документи в HTML код, като RtfToHtml. Ð�еговата DOS – верÑ�иÑ� (работеща в DOS – прозорец под Windows NT) е безплатна и може да бъде изтеглена през World Wide Web.

2.3. Сред�тва за защита на Web �ървъра.
Защитата на Интранет е много�транен проблем и т� има както преимуще�тва, така и недо�татъци, о�обено в �луча�, когато локалната мрежа има връзка � Интернет. О�обено�тите при защитата на Интранет у�ловно могат да �е раздел�т в �ледните три групи:

• за оÑ�игурÑ�ване на определено ниво на защита Ñ�е използват възможноÑ�тите на Ñ�офтуера на инÑ�талираниÑ� Web Ñ�ървър;
• използване на TCP/IP мрежовите уÑ�луги, които Ñ�а доÑ�тъпни за използване в локалната мрежа Ñ� цел повишаване качеÑ�твото на Ñ‚Ñ�хната защита;
• обезопаÑ�Ñ�ване на мрежовата операционна Ñ�иÑ�тема във връзка Ñ� използването й за управление на инÑ�талираниÑ� Web Ñ�ървър.

Също така, за о�ъще�тв�ване на ефективна защита на локалната мрежа и дей�тващи�т в не� Web �ървър е препоръчително �и�темни�т админи�тратор да въведе контроли на до�тъпа (access controls) за н�кои от у�лугите, предлагани от �ървъра:

• ограничаване на доÑ�тъпа до FTP и HTTP Ñ�ървърите, тъй като потребителите Ñ�е делÑ�Ñ‚ на оторизирани и неоторизирани;
• ако има инÑ�талиран Usenet news Ñ�ървър, правото за доÑ�тъп до уÑ�лугите, които Ñ�е предлагат от него, би Ñ‚Ñ€Ñ�бвало да бъде потвърдено Ñ� потребителÑ�ко име и Ñ�ъответÑ�тващата му парола;
• управление на доÑ�тъпа до такива Интернет индекÑ�и и бази от данни, в които може да Ñ�е извършват Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ениÑ�, чрез използване на защитени Ñ� парола Web интерфейÑ�и;
• управление на доÑ�тъпа до Gopher уÑ�лугите, реализиращи Ñ�е на оÑ�новата на TCP/IP мрежов адреÑ�, чрез въвеждане на отделни права за четене и за Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�ене във вÑ�Ñ�ка директориÑ�.

За о�ъще�тв�ване на ефективна защита на ин�талирани� Web �ървър за нуждите на Интранет в локалната мрежа, �и�темни�т админи�тратор би тр�бвало да �пазва �ледните правила при админи�триране, ограничаване на до�тъпа или организиране на предлаганите у�луги по най-безопа�ен за �игурно�тта начин:

• наÑ�тройване на Ñ�ървъра по начин, изиÑ�кващ от потребителите винаги да въвеждат потребителÑ�ко име и парола при желание от Ñ‚Ñ�хна Ñ�трана за доÑ�тъп до предлаганите Интранет уÑ�луги и реÑ�урÑ�и (Web Ñ�ървъри, отделни Web Ñ�траници или цели директории, Ñ�ъдържащи Web Ñ�траници);
• организиране на ограничаването на доÑ�тъпа до Web Ñ�ървъри, отделни Web Ñ�траници или до цели директории, Ñ�ъдържащи Web Ñ�траници, Ñ�прÑ�мо потребители, работещи на определени компютърни Ñ�иÑ�теми;
• организиране и разпределÑ�не на на потребителите и компютрите в групи и предоÑ�тавÑ�не на доÑ�тъп до отделни Web Ñ�ървъри, отделни Web Ñ�траници или директории, Ñ�ъдържащи Web Ñ�траници Ñ�поред това, дали даден потребител или компютър приÑ�ÑŠÑ�тва или не в определена група;
• използване на CGI Ñ�криптове за защита от неоторизиран доÑ�тъп;
• използване на Ñ�офтуерните възможноÑ�ти на HTTP Ñ�ървъра за оÑ�ъщеÑ�твÑ�ване на връзка Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ъвмеÑ�тими Web браузъри за оÑ�игурÑ�ване на безопаÑ�на за защитата работа, режим на кодиране, безпроблемно и Ñ�игурно предаване на информациÑ� в Интранет.

Разбира �е комбинаци�та от тези методи и дей�тви� би била най-ефективна при о�игур�ване на �табилна и надеждна защита в мрежата.
Допълнително повишаване на �тепента на защита на Интранет може да �е по�тигне чрез шифриране на о�ъще�тв�ващите �е транзакции в мрежата (предаване и приемане на информаци�). Съще�твуват разнообразни решени� на проблема за шифрирането на Web, но повечето от т�х в�е още не �а до�татъчно добре оформени и обо�обени като �тандарти. Само протоколите Secure HTTP (S-HTTP) и Secure Sockets Layer (SSL) �а приети като �тандарти и �е прилагат за защита в Web. За неща�тие, тези два протокола обикновено �е прилагат като взаимоизключващи �е, въпреки възможната им �ъвме�тимо�т. �ещо повече, Web браузърите и �ървърите, поддържащи едини� метод, не поддържат други�.
2.3.1. S-HTTP.
Secure HTTP е разработен от фирмите Enterprise Integration Technologies и RSA Data Security, а публичните S-HTTP �тандарти в момента �е ръковод�т от CommerceNet (�лужба, о�игур�ваща на потребителите закупуване на отделни права и нива за използване на даден лиценз или автор�ко право; комуникаци�та о�новно �е извършва през Интернет).
Протоколът S-HTTP е преработена вер�и� на HTTP. Той предо�тав� �ледните възможно�ти:

• проверка на валидноÑ�тта на потребителÑ� и на Web Ñ�ървъра чрез чиÑ�лови Ñ�игнатури и Ñ�игнатурни ключове поÑ�редÑ�твом методите за шифриране RSA (Rivest, Shamir and Aldeman) и MD5;
• поверителноÑ�Ñ‚ на транзакциите чрез нÑ�колко метода за шифриране, които Ñ�е оÑ�новават на използването на различни ключове;
• генериране на ключови Ñ�ертификати за Ñ�ървърна проверка за валидноÑ�Ñ‚.

2.3.2. SSL.
Фирмата Netscape Communications Corporation разработи �во� �об�твена технологи� за шифриране, наречена Secure Sockets Layer. В �едем�лойни� модел OSI на ISO, SSL заема м��то под това на протокола HTTP, работещ на приложно ниво. Вме�то да разработва аб�олютно нов протокол, който да замени HTTP, Netscape реализира SSL по начин, позвол�ващ му да намери �воето м��то между о�таналите протоколи, дей�тващи �ъгла�но еталонни�т модел на ISO.

3. Extranet
Extranet e мрежа подобна на Intranet, но характерното за не�, е че т� �вързва отделните терминали на една фирма, които �е намират извън рамките на дадената �градата. Ефика�ни ли �а Extranet мрежите?
Компютърните мрежи , тип Extranet – вътрешна мрежа, коÑ�то е доÑ�тъпна отвън Ñ� помощта на web – браузър, намират вÑ�е по-голÑ�мо приложение в големите компании. Те нÑ�мат толкова голÑ�мо значение по отношение на маркетинга, каквото е значението на Интернет, но Ñ�а незаменим помощник при предоÑ�тавÑ�нето и общото ползване на голÑ�м обем информациÑ�, подобно на начина, по който дейÑ�тват вътрешните мрежи. Мрежите Extranet Ñ�тоÑ�Ñ‚ в оÑ�новата на online поддръжката и Ñ‚Ñ�хната главна цел е намалÑ�ване на разходите и повишаване на ефективноÑ�тта.Като пример за най-добро приложение на Extranet може да Ñ�е даде производителÑ� на чипове National Semiconductor Corp. За шеÑ�Ñ‚ меÑ�еца компаниÑ�та изгради мрежа от три нива, предназначена главно за обмÑ�на на информациÑ� между нейните 8 000 директни и индиректни търговÑ�ки предÑ�тавители. КомпаниÑ�та е открила предимÑ�твата на мрежите Extranet главно в предоÑ�тавÑ�нето на по-добро обÑ�лужване на клиентите, което Ñ�тава възможно чрез внедрÑ�ване на Интернет във виÑ�окотехнологичниÑ� Ñ�ектор.
Първото ниво на мрежата предо�тав� на купувачите и ръководителите на търгов�ки отдели информаци� за цените и �кладовите налично�ти на отделните продукти. То им дава възможно�т да комбинират различна информаци�, да научават бързо за промените, да �и �ъздават пер�онални кла�ьори � данни и да прав�т поръчки online. Компани�та е пре�метнала, че в�ичко това ще й �пе�ти около 100 млн. долара за тази година.
Втората у�луга на мрежата дава възможно�т на търгов�ките отдели по цели� �в�т за до�тъп до фирмената �и�тема, откъдето те могат да получат ралични видове цени и оферти. Служителите от тези отдели могат �ъщо така да поръчват директно от web �траницата и да получават информаци� за път� на до�тавката в реално време.
Третата и без�порно най-нова Extranet у�луга дава възможно�т на �лужителите на компани�та да �ъздават в движение web �траници �поред индивидуалните изи�квани� на клиентите. Този проце� отнема не повече от 30 минути. За първите н�колко ме�еца от използването на Extranet �а напи�ани 200 такива �траници.
Много от предимÑ�твата на мрежата Ñ�а добре познати – възможноÑ�тта за доÑ�тъп до неÑ� денонощно през цÑ�лата Ñ�едмица е довела до 20 пъти повече купувачи отколкото обикновено Ñ�е обÑ�лужват по традиционните начини. И още нещо – мрежата оÑ�игурÑ�ва на клиентите от отдалечените райони Ñ�ъщото ниво на обÑ�лужване, каквото получават и тези, които Ñ�а близо до офиÑ�ите на компаниÑ�та. За да реализира Ñ�воите идеи National Semiconductor Ñ‚Ñ€Ñ�бваше да реши редица проблеми, като например да оÑ�игури Ñ�редÑ�тва за Ñ�ъздаването на web Ñ�траници на Ñ�воите Ñ�лужители, непознаващи HTML. Това Ñ�тана възможно Ñ� помощта на програмниÑ� продукт StoryServer3 на Vignette Corporation, чрез който компаниÑ�та разработи за вътрешно ползване Ñ�редÑ�тво за Ñ�ъздаване на Ñ�айтове, наречено Site Creator. Site Creator позволÑ�ва на Ñ�лужителите в търговÑ�ките отдели да Ñ�ъздават, поддържат и редактират web Ñ�траници, работейки Ñ� интерфейÑ�а на обикновен браузър. Ð�е Ñ�е изиÑ�кват познаниÑ� по HTML, нито пък за файловата Ñ�труктура и хипертекÑ�товите връзки.
По този начин �лужителите �е �тимулират �ами да �ъздават web �траници на отделните клиенти, а те от �во� �трана получават до�тъп до разнообразна обще�твена или конфиденциална информаци�, като например цени и договори. Допълнителната информаци�, ко�то �е публикува включва бележки от проектантите и практиче�ки �ъвети.
Макар, че гол�ма ча�т от компаниите използват Extranet предимно за получаването на електронни поръчки и публикуване на информаци� за продуктите, много от т�х вече �е учат и как да прилагат мрежата � цел подобр�ване на до�тавките и поддръжката. В�ичко това може да доведе до промени в организаци�та и �труктурата на големите компании. Tук проблемът �ъ� �игурно�тта �ъщо при�ъ�тва, но на техниче�ко ниво. �е �тава дума за защитни �тени (firewall) и други видове ограничени�, а за трудно�тите и начина, по който �е интегрират приложени�та � различните платформи. �адеждите �а на�очени към навлизането на �тандарта XML (eXtensible Markup Language), който ще уле�ни интеграци�та на приложени�та през web интерфей�а. По този начин �е очаква Extranet да не бъде �амо �реда за предаване на �ъобщени� от край до край, а да предложи на потребителите интерактивно�т и удоб�тво при работа. Компаниите от �во� �трана ще имат възможно�т да подобр�т об�лужването, поддръжката и до�тавките.

Заключение

• Разгледаните и опиÑ�ани възможноÑ�ти на Ñ�ъвременните информационни технологии в лицето на Интернет и Интранет дават богат избор от възможноÑ�ти за реализиране на удобни, ефективни, бързи и леÑ�ни за поддържане информационни Ñ�иÑ�теми. Използването на уÑ�луги като Telnet и FTP правÑ�Ñ‚ доÑ�тъпа до огромни изчиÑ�лителни и информационни реÑ�урÑ�и изключително евтин и удобен за използване. ВъзможноÑ�тта за оÑ�ъщеÑ�твÑ�ване на телеконференции в реално време по Интернет е авангардна технологиÑ�, коÑ�то ще намира вÑ�е по-широко приложение в ежедневната дейноÑ�Ñ‚ на фирми, ведомÑ�тва и организации.
• Използването на езици за програмиране в Web довеждат задължениÑ�та на Ñ�иÑ�темните админиÑ�тратори по поддръжка и защита на мрежата до ниво, което не предполага профеÑ�ионални познаниÑ� в широк кръг от облаÑ�ти, Ñ‚.е. чрез използването на Ñ�пециализирани Ñ�редÑ�тва за програмиране Ñ�е пеÑ�ти виÑ�ококвалифициран труд и дейноÑ�Ñ‚ по админиÑ�трирането на Web Ñ�редата.
• Спазването на вÑ�ички уÑ�ловиÑ� и необходими дейÑ�твиÑ� и използването на правилни методи и Ñ�редÑ�тва за защита обуÑ�лавÑ�Ñ‚ Ñ�табилната и ефективна защита на корпоративните мрежи и дейÑ�тващите в Ñ‚Ñ�Ñ… Web Ñ�реди, както от неоторизиран доÑ�тъп отвън, така и от неправомерни дейÑ�твиÑ� вътре, в рамките на локалната мрежа.
• СъобразÑ�ването Ñ� военните норми и Ñ�тандарти за Ñ�игурноÑ�Ñ‚ при предаване и защита на информациÑ�та е предпоÑ�тавка за изграждане на недеждни локално – информационни Ñ�иÑ�теми, предлагащи разнообразен Ñ�пектър от уÑ�луги и реÑ�урÑ�и. ИнтеграциÑ�та на нÑ�колко вида информациÑ�, бързото й предаване по Ñ�ъобщителната Ñ�реда в кодиран вид, възможноÑ�тта за оÑ�ъщеÑ�твÑ�ване на телеконференции в реално време обуÑ�лавÑ� използването на подобни технологии за нуждите на командването на войÑ�ките и Ñ‚Ñ�хното управление в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� изиÑ�кваниÑ�та за оперативноÑ�Ñ‚, Ñ�критоÑ�Ñ‚, ефективноÑ�Ñ‚ и мащабноÑ�Ñ‚ на комуникациÑ�та.

No related posts.